Изгнание
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Трилогия за мрачния елф #2
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Киркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изгнание». Краткое содержание книги:
Двама от тези безстрашни герои са Дризт До’Урден и неговата магическа пантера Гуенивар. Скитащ се като изгнаник, напуснал Мензоберанзан — града на своята раса, Дризт се бори за мястото си в безкрайния лабиринт. Преследван от безпощадната си майка и от собствените си кошмари, той ще трябва да направи най-големия избор в своя живот.
„Салваторе… се придържа към най-добрите традиции в жанра и същевременно налага нови стандарти за следващото поколение писатели.“ — списание „Дракон“
Дуергарът имаше лошия късмет да полети пръв към земята и Трак побърза да го запокити в другия край на залата. Съдбата на Белвар щеше да бъде същата, ако кръстосаните ятагани не бяха спрели следващия замах на чудовището. Ударът беше толкова силен, че отблъсна Дризт няколко крачки назад, но парирането го бе омекотило достатъчно и Белвар успя да се приземи наблизо. Въпреки това възрастният свиърфнебъл се удари зле и дълго остана да лежи в несвяст.
— Трак! — извика повторно Дризт, когато огромният крак се издигна над гнома, с очевидното намерение да го размаже. С цялата си ловкост и бързина, мрачният елф се хвърли покрай чудовището и мина зад гърба му. Приведе се съвсем ниско и с цялата си тежест го блъсна в коленете, точно както бе направил при първата им среща.
В опита си да размаже проснатия на пода Белвар, Трак почти беше изгубил равновесие и Дризт с лекота го събори. За част от секундата мрачният войн скочи върху гърдите на клюнестото изчадие и плъзна върха на единия си ятаган в пролуката между костната броня и врата му.
Ала то не отстъпваше, замахна тромаво към Дризт, но мрачният елф се приведе и успя да избегне огромния му нокът. Никак не му се искаше да направи това, което се канеше да направи, но точно в този миг клюнестото изчадие се успокои изведнъж и погледна към него с истинско разбиране.
— Н-н-направи го — проговори то.
С разширени от ужас очи, Дризт погледна към Белвар за подкрепа. Гномът се бе изправил, но извърна глава настрани.
— Трак? — Дризт погледна към клюнестото изчадие. — Наистина ли си ти, Трак?
Чудовището се поколеба, после кимна с човка.
Мрачният елф отскочи назад и погледна към телата на мъртвите дуергари, пръснати из пещерата.
— Да се махаме оттук — отвърна той.
Трак остана да лежи още малко, загледан в отвратителните последствия, до които бе довела моментната загуба на същността му. Битката беше приключила и клюнестото изчадие малко по малко започна да губи контрола си върху съзнанието на злощастния печ. Тези животински инстинкти го преследваха постоянно, криеха се и изчакваха подходящ момент, за да го завладеят отново. Колко ли пъти щеше да успее да се пребори с тях и да запази истинската си същност?
Трак замахна към каменния под. Ударът му беше толкова силен, че земята се пропука. С огромно усилие тежкият гигант успя да се изправи на крака. Чувстваше се толкова засрамен, че не посмя да погледне към приятелите си и хукна надолу по тунела. Тежките му стъпки отекнаха като удари на чук в сърцето на Дризт До’Урден.
— Може би трябваше да го убиеш, мрачни елфе — каза Белвар и се приближи до приятеля си.
— Той ми спаси живота в пещерата на илитидите — заяви с остър тон Дризт. — Той ми е верен приятел.
— Той се опита да ме убие, а и теб — каза мрачно лукавият гном. — Магга каммара.
— Аз съм негов приятел! — изрева Дризт и сграбчи Белвар за дрехата. — Нима ме молиш да го убия?
— Моля те да постъпиш като негов приятел — отвърна Белвар, освободи се от хватката на мрачния елф и се запъти към тунела.
Дризт отново сграбчи за рамото възрастния свиърфнебъл и грубо го завъртя.
— Ще става още по-зле, мрачни елфе — заяви спокойно гномът в разгневеното лице на приятеля си. — Магията на магьосника го завладява все повече с всеки изминал ден. Страхувам се, че Трак отново ще се опита да ни убие и ако успее, постъпката му ще го унищожи много повече, отколкото ако използваш ятаганите си!
— Не мога да го убия — каза Дризт и ядът му отмина. — Нито пък ти можеш.
— Тогава да го оставим — отвърна лукавият гном. — Трябва да го пуснем на воля в Подземния мрак, да го оставим да живее живота си като клюнесто изчадие, защото той ще се превърне точно в това.
— Не — възрази мрачният елф. — Не можем да го оставим. Ние сме единственият му шанс. Трябва да му помогнем.
— Магьосникът е мъртъв — напомни му Белвар, обърна се и отново понечи да си тръгне.
— Има и други магьосници — прошепна Дризт, но не се опита да спре възрастния свиърфнебъл. Мрачният елф присви очи и с рязко движение прибра ятаганите в ножниците им. Знаеше какво трябва да стори, знаеше какво щеше да му струва приятелството с Трак, но в този момент мисълта за това беше неприемлива и тревожна.
Из земите на Подземния мрак се скитаха и други магьосници, но шансовете им да срещнат някой от тях бяха почти нищожни. Магьосниците, които можеха да развалят полиморфната магия, довела до състоянието на Трак, бяха още по-малко. Дризт, обаче, знаеше къде да ги намери.