Убийство на 31-я етаж. Смеещият се полицай
- Автор: Валё Пер, Шьовал Май
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Стоилова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Убийство на 31-я етаж. Смеещият се полицай». Краткое содержание книги:
Тук Мартин Бек за пръв път се намеси в разговора.
— Значи, остават само Стенстрьом и непознатият?
— Да — отвърна Меландер. — За Стенстрьом знаем, че е идвал откъм Юргорден, колкото и странно да ни звучи това. И че е бил въоръжен. За непознатия знаем, че е бил наркоман на около тридесет-четиридесет годишна възраст. И повече нищо.
— Присъствието на всички останали в автобуса е мотивирано — обади се Мартин Бек.
— Да.
— Установихме защо са били там.
— Да.
— Настъпи мигът за почти класическия въпрос — заключи Колберг. — Какво е правел Стенстрьом в автобуса?
— Ще трябва да поговорим с момичето — обади се Мартин Бек.
Меландер извади лулата от устата си и рече:
— С Оса Торел? Но нали вие самите вече разговаряхте с нея. И след това пак я чухме.
— Кой? — попита Мартин Бек.
— Ами Рьон. Преди малко повече от седмица.
— О! Защо Рьон? — тихо изстена той.
— Какво искаш да кажеш? — попита Меландер.
— Рьон не е лош — обясни Мартин Бек, — но в случая не е съвсем наясно по въпроса. И освен това не е бил близък със Стенстрьом.
Колберг и Мартин Бек продължително и мълчаливо се спогледаха. Най-после тишината бе нарушена от Меландер.
— Е? Какво е правил Стенстрьом в автобуса?
— Отивал е на среща — започна Колберг неохотно. — С някое момиче или приятел.
Ролята на Колберг в такива случаи беше винаги да играе ролята на опонента, но този път сам не си вярваше много.
— Забравяш нещо — прекъсна го Меландер. — В продължение на десет дни ние чукахме и разпитвахме по всички врати в района. И не открихме нито един човек, който по-рано да е чувал нещо за Стенстрьом.
— Това не доказва нищо. Този район гъмжи от странни бърлоги и подозрителни пансионати. А по такива места полицията не е особено популярна.
— И все пак мисля, че по отношение на Стенстрьом можем да изключим теорията за любовницата — реши Мартин Бек.
— Кое те кара да мислиш така? — веднага попита Колберг.
— Просто не вярвам в нея.
— Но признаваш, че е възможна?
— Да.
— О’кей. Да я оставим. Поне за сега.
— Значи, основният ни въпрос е: какво е правил Стенстрьом в автобуса? — заключи Мартин Бек, но веднага го прекъснаха.
— Какво е правил непознатият в автобуса?
— Нека го оставим за сега.
— Не. Неговото присъствие там заслужава също толкова внимание колкото и присъствието на Стенстрьом. Освен това не знаем нито кой е, нито по каква работа е бил тръгнал.
— Може би просто се е возел на автобус.
— Просто се е возел на автобус?
— Да. Много бездомни правят тъй. За една крона можеш да направиш два тура. А това са няколко часа.
— В метрото е по-топло — намеси се Колберг. — И там можеш да пътуваш колкото си искаш, важното е да не излизаш извън перона, а само да сменяш влаковете.
— Да, но…
— Освен това забравяш нещо важно. Непознатият имаше не само прашинки хашиш и таблетки прелюдии из джобовете си, но и повече пари, отколкото всички останали в автобуса взети заедно.
— Което всъщност изключва вероятността да е било обир — подметна Меландер.
— Впрочем — рече Мартин Бек — районът, както сам каза, гъмжи от бърлоги и странни пансионати. Може би е живеел в някоя от тия дупки. Но да се върнем на основния въпрос. Какво е правил Стенстрьом в автобуса?
Настъпи мълчание, което трая най-малко минута. В съседната стая звъняха телефоните. От време на време се чуваха и гласове — ту на Гунвалд Ларшон, ту на Рьон. Най-после Меландер се обади:
— Какво умееше Стенстрьом?
Знаеха го и тримата. Меландер бавно кимна и сам си отговори:
— Стенстрьом умееше да следи.
— Да — обади се Мартин Бек, — това беше негов специалитет. Вършеше го умело и упорито. По цели седмици можеше да върви след някого.
Колберг се почеса по тила и рече:
— Спомням си как преди четири години докара до лудост оня сексуален убиец от кораба по Йота-канал.
— Преследваше го — поправи го Мартин Бек.
Никой не му отвърна.
— Още тогава владееше изкуството — продължи Мартин Бек. — Но сетне научи още много.
— Впрочем ти попита ли Хамар какво е правил Стенстрьом през лятото, когато се занимавахме с нерешените случаи? — неочаквано се сети Колберг.
— Да — отвърна Мартин Бек, — но ударих на камък. Стенстрьом ходил при него на разговор. Хамар му предложил няколко случая, но вече не си спомня кои, всички обаче минавали възрастовата граница. Не защото били остарели, а защото Стенстрьом бил твърде млад. Не искал да се захваща с неща, случили се, когато е бил едва десетгодишен и още е играел на стражари и апаши в Халстахамар. Накрая решил да се порови в онова изчезване, с което се занимаваше ти.