Град от кости
- Автор: Клэр Кассандра
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9789549321265
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град от кости». Краткое содержание книги:
Рафаел стоеше в средата на стаята, с ръце на кръста. Клеъри изтича към него, Джейс бавно я последва.
— Добре ли си? — попита задъхана тя.
Той бавно кимна.
— Стори ми се, че нещо помръдна в сенките. Заблудил съм се.
— Това е добре — каза Клеъри, макар че долови неувереност в собствения си глас. Имаше нещо в лицето на Джейс…
— Бяхме решили да се върнем по слугинските стълби — каза Джейс. — На този етаж няма нищо.
Рафаел кимна.
— Добре идея.
Той се запъти към вратата, без да погледне дали те го следват. Направи няколко крачки и чу Джейс да произнася името му.
— Рафаел?
Той се обърна, ококори се с любопитство, а Джейс извади ножа си.
Рафаел реагира бързо, но явно не достатъчно бързо. Камата се заби до дръжката си, силата на удара го повали. Краката му се подкосиха и той падна тежко на разбития мраморен под. На матовата магическа светлина кръвта му изглеждаше черна.
— Джейс — прошепна невярващо Клеъри, разтърсвана от изумление. Той беше казал, че започва да мрази мунданите, но никога не би…
Когато понечи да се приближи до Рафаел, Джейс грубо я избута. Той самият се наведе над него и посегна да извади ножа си от гърдите му.
Но Рафаел беше по-бърз. Той сграбчи ножа, после изпищя, когато ръката му докосна дръжката с формата на кръст. Оръжието падна на пода, дрънчейки, острието беше цялото обагрено в черно. Джейс държеше в едната си ръка парче от ризата на Рафаел, а в другата — Санви. Тя блестеше с такава ярка светлина, че Клеъри отново взе да различава цветовете: олющените тапети в кралскосиньо, златистите петна по мраморния под, червеното петно, разрастващо се на гърдите на Рафаел.
Тогава Рафаел се засмя.
— Не уцели — каза той и за първи път се усмихна, като показа белите си предни зъби. — Не уцели сърцето ми.
Джейс охлаби хватката си.
— Ти мръдна в последния момент — каза той. — Това беше много нелюбезно от твоя страна.
Рафаел се намръщи и изплю нещо червено. Клеъри отстъпи назад, като го гледаше вцепенена от ужас.
— Кога разбра? — попита той. Акцентът му беше изчезнал, думите му бяха ясни и отчетливи.
— Досетих се още на алеята — каза Джейс. — Но реших, че искаш да ни вкараш в хотела и после да ни нападнеш. Когато преминем границата, ние сме извън защитата на Завета Такива са правилата на играта. Ти обаче не го направи и аз реших, че съм се заблудил. Но после видях белега на шията ти. — Той леко отстъпи назад, като все още държеше камата опряна о шията на Рафаел. — Когато за първи път видях верижката ти, си помислих, че е нещо, на което преди е имало кръст. И наистина е имало, нали, когато си отишъл да видиш семейството си? А и какво значение има малък белег от изгаряне, при положение че вашият вид се лекува толкова бързо?
Рафаел се засмя.
— Това ли била работата? Белегът ми?
— Когато избяга от фоайето, краката ти не оставиха следи по прахта. Тогава се убедих напълно.
— Не е бил брат ти този, който е влязъл да търси тук чудовища и никога повече не е излязъл, нали? — започна да разбира Клеъри. — Бил си ти.
— И двамата сте много умни — каза Рафаел. — Само че не достатъчно. Погледнете нагоре — каза той и посочи с ръка към тавана.
Джейс отмести ръката си, без да сваля поглед от Рафаел.
— Клеъри, какво виждаш?
Тя бавно вдигна глава, като усети смразяваща болка в стомаха.
Представи си как изглеждаше някога тази стълба, с газените лампи по перилата й като светулки в тъмнината и балконите, пълни с хора. Сега те бяха пълни с хора, цели редици вампири с техните мъртвешки бели лица, червени разтегнати устни, гледащи надолу към тях.
Устата на Клеъри бе така пресъхнала, че не можеше и дума да отрони.
— Те са тук. Всички са тук, Джейс.
Той все още гледаше Рафаел.
— Ти ги повика. Нали?
Рафаел продължаваше да се усмихва. Кръвта бе престанала да блика от раната на гърдите му.
— Какво значение има? Те са твърде много, дори и за теб, Уейланд.
Джейс нищо не каза. Макар да не помръдваше, той дишаше на пресекулки и Клеъри почти усещаше непреодолимото му желание да убие вампирчето, да натисне ножа в гърлото му и да изтрие усмивката от му физиономията му завинаги. — Джейс — каза предупредително тя. — Не го убивай.