И няколко червени рози
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Катрин Данс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «И няколко червени рози». Краткое содержание книги:
Още една пресечка. Какво толкова? Полицаите бяха на път. Някой по улицата можеше да е забелязал момчето да се качва в кола или да влиза през прозореца на съседна къща.
Професорът се върна и тръгна по алеята към водата. Почуди се кога ли ще види пак Катрин. Надяваше се да е скоро.
Представи си зелените й очи точно когато момчето изскочи иззад кофата за боклук на три крачки от него и го стисна за гърлото. Ноздрите му се напълниха мъчително с миризмата на непрани дрехи и младежка пот. Сребърно острие си проправи път към врата му.
30.
Долепила телефона до ухото си, Катрин Данс се насочи към предния двор на къщата на Джеймс Чилтън в Кармел. Благодари на събеседника си, паркира и се отправи към колата на шерифството, в която седеше дежурният полицай.
— Здрасти, Мигел — поздрави тя.
— Привет, агент Данс. Тук всичко е спокойно.
— Добре. Господин Чилтън се прибра, нали?
— Да.
— Ще ми направиш ли услуга?
— И още как.
— Излез от колата и застани до нея. Облегни се, да речем, на вратата, та да те виждат отдалеч.
— Разбира се. Нещо се мъти, а?
— Ще видим. Просто постой. Не мърдай, каквото и да стане.
Той кимна несигурно, но излезе от колата.
Данс се запъти към входа на къщата и натисна звънеца. Музикалният й слух долови фалшивите тонове на финала.
Чилтън отвори и примигна учудено.
— Проблем ли има?
Данс хвърли поглед през рамо и извади белезниците.
— Какво… — ахна той.
— Обърни се и сключи ръце зад гърба.
— Какво става?
— Веднага! Направи го!
— Но…
Тя го стисна за рамото и го побутна да застане гърбом. Той понечи да заговори, но тя го прекъсна:
— Шшт. Арестувам те за незаконно проникване в чужда собственост.
Белезниците щракнаха.
— Но как? В чия собственост?
— На Арнолд Брубейкър.
— За вчерашния случай ли става въпрос?
— Точно така.
— Но ти ме пусна!
— Тогава не те задържах. Сега си променям мнението.
Данс му изрече правата.
По улицата се зададе тъмен седан. Сви и спря на покритата с чакъл алея пред къщата. Данс разпозна колата на патрулна полиция. Двамата служители на реда отпред — едри мъжаги — изгледаха любопитно Данс и излязоха. Хвърлиха поглед и към автомобила на шерифството и полицай Мигел Херера, който опипваше радиостанцията на колана си, сякаш се канеше да се обади и да разбере какво става.
Двамата новодошли се отправиха към Данс и Чилтън. Забелязаха белезниците.
— Вие пък кои сте? — объркано попита тя.
— Патрулна полиция. А вие, мадам?
Тя извади портфейла и се идентифицира.
— Катрин Данс. Бюро за разследване. Какво търсите тук?
— Дошли сме да задържим Джеймс Чилтън.
— Задържания?
— Вие го арестувахте?
— Точно така. Току-що. — Тя кимна към Херера.
— Я чакайте! — изръмжа Чилтън.
— Тихо! — нареди му Катрин.
— Имаме заповед за задържане — каза по-старшият. — И заповед за конфискуване на компютрите, папките и работния му архив. Всичко, което е свързано с „Чилтън Рипорт“.
Те показаха документа.
— Ама че нелепо! — обади се Чилтън. — По дяволите, какво става тук?
— Тихо! — рязко повтори Данс. После се обърна към полицаите: — По какво обвинение?
— Нахлуване в частна собственост.
— На Арнолд Брубейкър?
— Точно така.
— Току-що го арестувах за същото — засмя се Данс.
Полицаите местеха очи ту към нея, ту към Чилтън, печелейки време. Накрая кимнаха едновременно. Явно за пръв път се сблъскваха с подобен проблем.
— Е — подхвана един от полицаите, — ние носим заповед.
— Разбирам. Но той вече е арестуван и Бюрото има право да разполага с компютрите и документите му. След няколко минути ще ги приберем.
— Ама че глупост! — избъбри Чилтън.
— Внимавайте, сър! — предупреди го по-младият и по-едър полицай.
Възцари се тишина.
Катрин Данс се усмихна.
— Вижте. Кой поиска заповедта за задържане? Хамилтън Ройс, нали?
— Точно така. От прокуратурата в Сакраменто.