Кървавото евангелие
- Автор: Роллинс Джеймс, Кантрелл Ребекка
- Серия: Орденът на Сангвинистите #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървавото евангелие». Краткое содержание книги:
Безмилостна атака срещу обекта ги принуждава да побягнат и да се впуснат в надпревара за онова, което някога е било пазено в саркофага в гробницата — книга, за която се говори, че е написана от ръката на самия Христос, и която пази тайните на Неговата божественост. Но врагът, който ги преследва, е необичаен — сила на древно зло, водено от невъобразимо амбициозен и коварен лидер.
Ерин и двамата ѝ спътници преминават през рушащи се гробници и великолепни църкви, за да се изправят срещу неприятел, съществуващ от хиляди години, още по времето, когато мерзки зверове са ловували в тъмнината на света до момента, когато Христос е направил чудодейното си предложение за спасяване на прокълнатите за вечни времена.
Ерин се завъртя пред него, борейки се с друг икароп, който се беше вкопчил в гърба ѝ и се мъчеше да се добере до шията.
Лъчът на фенера ѝ подскочи и освети цели завеси от прилепи над главите им.
Бяха хиляди.
Рун я сграбчи, метна я на гръб и я помъкна през тъмната врата, до която се сражаваше Емануел с ножа си. До него Надя танцуваше сред проблясъците на вихъра сребърна смърт.
— Вкарай войника вътре! — извика Рун на сестрата си по орден.
Нарочно пусна грубо Ерин да падне по гръб, за да смаже икаропа с оглушителен писък и хрущене на кости. Войникът се плъзна по пода след тях, защитаван от собственото си кожено облекло. Завъртя се и блъсна с фенерчето си един прилеп от рамото си, след което го довърши с рязък удар с приклада на пистолета.
Зад гърба на Рун се разнесе трясък — Надя беше успяла да затвори вратата. Емануел опря гръб на нея. Помещението беше правоъгълно и малко, и за момента безопасно. Отворен свод в задната част водеше в друго помещение, но там Рун не долови нито удари на сърца, нито движение. Въздухът беше застоял, миришеше на старо гуано.
Би трябвало да са в безопасност за няколко минути.
Надя довърши няколкото прилепа, които бяха успели да влетят в стаята заедно с тях.
Дървената врата заглушаваше писъците от другата страна, но нокти и зъби продължаваха да драскат в опит да стигнат до тях.
Рун разбираше желанието им. Сърцето на Ерин продължаваше да бие бързо, но силно. Сърцето на войника до нея също препускаше. Миризмата на кръвта им заплашваше да стане нетърпима.
Дръпна се по-далеч от кървящата двойка.
Ерин стана и се олюля към Джордан.
— Ранен ли си?
Той още седеше на земята.
— Само гордостта ми е наранена — рече той. — Дай ми минута да си поема дъх.
— Това дело на Белиал ли е? — Ерин се обърна към Рун и отново го лъхна на кръв.
Той преглътна и отстъпи още крачка.
— Създаването на толкова много бласфемари би отнело години — отговори Надя, като бършеше веригата в бедрото си и я закопчаваше отново на кръста си като колан. — Тези създания не са дело на онези, които са ви нападнали в Масада.
Рун побутна с върха на ботуша си един мъртъв прилеп.
— Права е. Някои от тези икаропи са на десетилетия.
— Значи не сме сами — разнесе се дълбокият глас на Емануел. — Един или повече стригои използват бункера като леговище.
— Още чудесни новини — отбеляза Джордан, като опипваше темето си. — Но тези ухапвания няма да ни превърнат в стригои, нали?
Ерин насочи фенерчето си към него. От ръцете и слепоочието му течеше кръв. Тя самата също имаше доста драскотини.
Рун трепна и си наложи да се извърне от проблясващата червена кръв.
— Не — каза той на стената. — За да станете стригои, първо кръвта ви трябва да бъде източена, след което да пиете от неговата кръв. Или нейната. Подобна участ не ви заплашва.
Надя протегна ръка и помогна на Джордан да стане на крака. Явно беше усетила, че Рун не смее да го доближава.
— Раните сериозни ли са, сержант?
Джордан освети с ухапаната си ръка.
— Малко лейкопласт и съм като нов. Ами ти, Ерин? Добре ли си?
— Повече или по-малко. — Тя избърса опакото на дланта си в джинсите. — Но защо прилепите не нападнаха вас тримата?
— Много интересен въпрос. — Тялото на Емануел политна напред, когато прилепите блъснаха вратата. — Може би заради сърцата ви. Или пък са били обучени да нападат човешки същества.
Джордан се намръщи.
— Обучени бойни прилепи?
— Вълка ли предпочиташ? — Ерин извади миниатюрния пакет за първа помощ от джоба му.
— Май да — отвърна той. — Донякъде.
На Рун му се виеше свят от миризмата на кръвта им. Той отстъпи още повече към вратата.
— Виното — напомни му Надя.
Рун освободи манерката на бедрото си и бързо отпи — достатъчно, за да се успокои, но се надяваше количеството да не предизвика реакцията на изкуплението. Христовата кръв опари гърлото му, топлината се разля през него, но, слава богу, спомените не се върнаха.
— Дай си ръката — каза Ерин на Джордан. — Искам да видя.
Войникът насочи фенерчето към ранения си палец.
— Май зъбите са пропуснали всички важни части. Обаче адски боли.
— Защото си ухапан от адско създание — отбеляза Емануел, който още клечеше до вратата. Той докосна броеницата си и започна да се моли.
Надя се облегна на стената и впери поглед в прилепите на пода, като също правеше всичко по силите си да не обръща внимание на капещите малки капки свежа кръв по бетона, барабанящи като летен дъжд по ламаринен покрив.