Господството на Борн
- Автор: Ладлэм Роберт, ван Ластбадер Эрик
- Серия: Джейсън Борн #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Григорова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Господството на Борн». Краткое содержание книги:
— И който те е наблюдавал, се е уплашил и е изпратил екипа за отстраняването ти.
— Е, първо се опитаха да ме убият. — Питър му описа как едва не загина в гаража. — Линейката беше там като резервен вариант.
— Което говори както за много внимателно планиране, така и за влиятелна организация с дълбоки джобове. — Дерон разтри брадичката си. — Щях да реша, че имаш сериозни проблеми, ако Тай не ми беше казал, че оглавяваш „Тредстоун“. Имате си достатъчно огнева мощ.
— Уви, не е така. Със Сорая тъкмо възстановявахме „Тредстоун“. Голяма част от хората ни са в чужбина, а тукашната структура все още не е докрай възстановена.
Дерон се облегна назад, сложи ръце на колената си и като изостави английския акцент, каза:
— По дяволите, пич, попаднал си точно където трябва.
Борн сви зад ъгъла, препускайки след убиеца, който се стрелкаше на белия си мотор сред колите по крайбрежния път в южна посока. Трудно беше да го настигне, но постепенно, като натискаше докрай газта, започна да се приближава. Мъжът не се беше огледал зад себе си и нямаше представа, че някой го преследва.
Той мина през едно кръстовище точно когато светофарът стана червен. Надвесен над кормилото, Борн прецени траекторията на насрещните превозни средства и също профуча през него.
На следващата пресечка стрелецът спря до тротоара зад черен микробус, отвори задната врата и с помощта на шофьора вкара мотора отзад, затръшна вратите и се качи на предната седалка. Борн все още хвърчеше с пълна скорост зад него и когато микробусът потегли и се включи в движението, се беше приближил на не повече от две коли разстояние.
Микробусът скоро сви от крайбрежната улица и навлезе в тесните, оплетени улици на града. Накрая спря пред някакви складове. Шофьорът излезе, отключи вратата, която се вдигна автоматично, и се върна на мястото си. Борн заряза мотора си и на бегом последва колата. Вратата се спусна надолу и той се провря под нея малко преди да се затръшне.
Лежеше на голия циментов под, миришещ на креозот и моторно масло. Единствената светлина идваше от фаровете на микробуса. Двамата мъже скочиха на земята и затръшнаха вратите зад себе си. Не си направиха труда да свалят мотора. Борн приклекна на едно коляно, скрит зад огромен железен варел. Изглежда стрелецът включи някакъв шалтер, защото след малко на тавана светнаха две лампи. Складът изглеждаше празен, ако не се броят няколко варела и две купчини дървени каси. Шофьорът изгаси фаровете и двамата мъже отидоха при тях.
— Мъртва ли е? — попита шофьорът на руски с московски акцент.
— Не знам, всичко стана твърде бързо. — Стрелецът остави пистолета си на една от касите.
— Жалко, че не си се придържал към плана — каза шофьорът с плачливия тон, така типичен за руснаците.
— Тя излезе навън — възрази убиецът. — Изкушението беше твърде голямо. Гръмваш я и отпрашваш. И ти щеше да постъпиш така.
— Добре че не съм на твое място — сви рамене другарят му.
— Да имаш да вземаш — възрази стрелецът. — И ти си част от екипа. Ако не съм я улучил, и двамата ще го отнесем.
— Ако шефът разбере, познай коя точно част от тялото ти ще отнесе.
Стрелецът взе оръжието си и го презареди.
— И сега какво?
— Първо ще разберем дали е мъртва — заяви му шофьорът.
— И ако не е, ще поправим заедно грешката ти.
Двамата заобиколиха купчината каси и отвориха тясна врата. Преди да влязат в офиса, както предположи Борис, стрелецът изгаси лампата. Борн се промъкна до микробуса, внимателно отвори вратата и се разтърси, докато не намери фенерче. От кутия с инструменти в задната част взе лост. После отиде при дървените каси и приклекна зад тях, така че те останаха между него и задната врата. Включи фенерчето и ги освети. Дървото беше странно зелено на цвят, някак гладко и почти без снадки. Лъчът освети повърхността на касата и сърцето му подскочи. На нея беше изписано откъде са докарани — нефтената компания на дон Фернандо в Колумбия.
Кръвта му изстина.
— Черкезов е идвал тук, за да се срещне с Иван? — поклати удивено глава Борис. — Отказвам да повярвам.
Домакинът му даде сигнал на мъжете край стената и те пристъпиха напред. Борис се напрегна, когато единият бръкна под наметалото си, но оттам се появиха само няколко неясни черно-бели снимки, които той му подаде.
— Хайде, разгледай ги. По осветлението се познава, че не са обработвани.
Борис ги пое и се взря в тях. Косъмчетата на ръцете му настръхнаха — видя Черкезов и Иван, снимани, докато разговарят, на фона на част от стаята, в която се намираха. Погледна и датата, автоматично отбелязана в ъгъла на всяка снимка.