Господството на Борн
- Автор: Ладлэм Роберт, ван Ластбадер Эрик
- Серия: Джейсън Борн #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Григорова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Господството на Борн». Краткое содержание книги:
Едрият мъж, седнал на молитвеното килимче, не беше помръднал оттам от момента на влизането им.
— За какво разговаряха?
Събеседникът му се усмихна.
— Знам кой сте, генерал Карпов.
Борис замръзна на мястото си и прехвърли поглед върху помощниците му, но те продължаваха да проявяват почти пълна липса на интерес към него.
— Значи ме водите по точки.
— Моля?
— Аз не знам кой сте вие.
Мъжът се усмихна още по-широко.
— Ах, това любопитство! По-добре е да не знаете. — Той разтвори пръсти. — Но да не се отклоняваме. Черкезов и Волкин. — Той стисна яркочервените си устни. — Нека да кажем, че съм доста наясно с борбата за власт между ФСБ-2, службата, която оглавявате, и СВР.
Борис го изчака да продължи. Започваше да опознава този безименен мъж — склонността му към драматични паузи и изявления, начинът, по който подаваше информацията на точно преценени части.
— Само че борбата за власт е на доста по-сложно ниво, отколкото предполагате. Подкрепят я сили, доста по-могъщи от ФСБ-2 и СВР.
— Предполагам, че имате предвид „Северий Домна“.
— Измежду останалите — вдигна вежди мъжът.
Сърцето на Борис подскочи.
— Има ли други?
— Винаги има и други, генерале. — Събеседникът му махна с ръка. — Извинете лошите ми обноски. Моля, седнете.
Борис стъпи на килимчето и внимателно зае същата поза като домакина си, въпреки че горните стави и мускулите го заболяха.
— Попитахте за какво са разговаряли Черкезов и вашият приятел Иван Волкин. Темата на разговора им беше „Северий Домна“.
— Знаете ли дали Черкезов е напуснал ФСБ-2, за да постъпи в организацията?
— Така се говори — потвърди мъжът.
Борис не му повярва. Усещаше, че не му дава цялата информация.
— Черкезов има амбиции, които надхвърлят властта, с която разполага в момента.
— И вие смятате, че нарочно се е оставил да го освободят от ФСБ-2? — попита мъжът.
— Да — потвърди Борис.
— Знаете какъв е бил планът му?
— Твърде възможно е един от нас двамата да знае.
Коремът на мъжа се разтресе и Борис осъзна, че той се смее беззвучно.
— Да, господин Карпов, напълно е възможно. — Домакинът му се замисли за момент. — Кажете, били ли сте в Дамаск?
— Един-два пъти. — Разговорът беше взел неочакван обрат.
— Как ви се стори?
— Париж на Близкия изток.
— Хм, може би някога е било така.
— Дамаск е красив град.
Едрият мъж се замисли за секунда над думите му.
— Да, много красив град е, но и доста опасно място.
— Защо?
— Точно за това дойде Черкезов, за да си поговори с приятеля ви Волкин.
— Черкезов вече не е добре дошъл в Русия, но Иван?
— Нека да кажем, че приятелят ви има някои бизнес интереси в Дамаск.
Борис се изненада. Иван му беше дал да разбере, че освен от консултантската си дейност се е оттеглил от останалите си начинания.
— Какви бизнес интереси?
— Такива, които могат да му развалят отношенията с шефовете на групировките, с които работи от десетилетия.
— Не разбирам. — Още щом думите излязоха от устата му, усети, че е допуснал фатална грешка. Нещо много важно коренно се промени в лицето на домакина му и приятелската близост се изпари от него като струйка дим.
— Жалко. Надявах се да можете да хвърлите светлина върху причината, поради която Дамаск е привлякъл вниманието на Волкин и Черкезов. — Той щракна с пръсти и мъжете от двете им страни извадиха по един „Таурус РТ145 Милениум“, малки по размер, но 45-и калибър.
Борис скочи на крака, но на вратата се появиха още двама, въоръжени с малокалибрени автомати ФН Р90, белгийско производство.
След тях със зловеща усмивка на лице влезе Зачек.
— Генерал Карлов, страхувам се, че полезността ви е изчерпана.
Борн точно пъхна лоста в процепа под капака в ъгълчето на една от касите, когато задната врата се отвори. Успя да угаси фенерчето точно преди да се появят руснаците. И докато единият се пресягаше за ключа на осветлението, той захвърли фенерчето някъде пред себе си. Чу се как то изтропа по пода, руснаците се стреснаха, хванаха се за пистолетите и изтичаха по посока на звука.