Господството на Борн
- Автор: Ладлэм Роберт, ван Ластбадер Эрик
- Серия: Джейсън Борн #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Григорова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Господството на Борн». Краткое содержание книги:
Беше по-близо до стрелеца — шофьорът бе минал отпред. Замахна с лоста и го стовари върху ръката му. Пистолетът издрънча на пода, мъжът извика от болка и другарят му се спря и се извъртя на пети. Борн вече беше метнал лоста по него. Металният инструмент го удари точно през лицето и го събори по гръб. Главата му се блъсна със сила в пода, черепът му се сцепи и мъжът почина на място.
Дясната ръка висеше счупена край тялото на стрелеца, но той извади с лявата си ръка четиридесетсантиметрова шокова палка, която можеше да пусне до 300 000 волта ток. Мъжът я размаха срещу приближаващия се Борн, опитвайки се да го държи на разстояние и да го изтласка до микробуса. Очевидно смяташе да го притисне в ъгъла, така че да не му остави място да избегне докосването на палката. Само един допир и щеше да се превърне в безпомощно гърчеща се на пода жертва.
Борн отстъпи по дължината на микробуса. Стрелецът държеше под око мястото, където искаше да го закара, затова реагира със секунда закъснение, когато противникът му отвори задната врата на колата и се прикри зад нея, докато ровичкаше из кутията с инструменти.
Мъжът се приближи и в този момент Борн махна капачката на спрей с лакова боя и като го насочи към лицето му, натисна. Мъжът отстъпи назад и едва поемайки си въздух, се хвана за лицето. Борн удари с дъното на спрея по счупената му ръка. От болката мъжът изстена и падна на колене. Борн му взе палката, въпреки че мъжът се хвърли напред, обви ръце около краката му и се опита да го събори. Искаше да го захапе по крака, но получи удар по главата, който като че ли му изкара дъха, и той се отпусна по гръб, търкайки със здравата ръка боята по очите си.
Борн го хвана за ръката и го издърпа.
— За кого работиш?
— Върви на майната си — изруга гърлено мъжът.
Борн настрои палката на ниски стойности и му пусна ток през хълбока. Тялото на мъжа се изви в дъга и токовете му заудряха по цимента.
— За кого работиш?
Мълчание. Борн вдигна малко волтажа и отново докосна мъжа с палката.
— Мамка му! Мамка му! — противникът му се закашля и взе да се дави. Устата му беше пълна с кръв и от болката почти си беше отхапал езика.
— Няма да потретвам.
— Няма и да ти се наложи.
Той стисна челюсти и след секунда гръдният му кош подскочи. Синкава пяна се смеси с кръвта в устата му и изби по устните. Борн се наведе и се опита да разтвори челюстта му, но твърде късно. Лъхна го ясен мирис на бадеми и той се отдръпна назад. Мъжът беше строшил капсулата с цианид в устата си.
23
Нощният Париж не беше чак толкова лошо място за самотна жена. Сорая седеше в едно кафене, пиеше лошо кафе и се питаше дали да не пропуши отново, заобиколена от младите бохеми, с които Париж никога не е преставал да бъде пълен, независимо в коя епоха. Това, което Сорая харесваше най-много в този град, беше, че обитателите му непрекъснато си сменяха облика, но самият град — широките булеварди със стройни редици кестени, величествените паркове, красивите фонтани, осеяни с кафененца, от които човек можеше с часове да наблюдава преминаващия свят — оставаше все същият, докато младите хора бяха заети с изграждането на поредния си нов образ.
Водата на канала „Сен Мартен“ бе черна и лъскава като грамофонна плоча. Заобикаляха я влюбени двойки, велосипедисти, смеещи се групи ученици, татуировчици и поети с проникновени очи, които си драскаха нещо и правеха гримаси в нощта.
Въпреки че всяко кафене беше квартално, освен местната клиентела винаги имаше място и за случайни посетители. Сервитьорите, дългокоси и с тесни тазове, щъкаха напред–назад и разнасяха чинии с пържоли и картофи, както и гарафи с пастис70. От съседните маси освен френска се носеше и английска и немска реч. Безкрайните екзистенциални спорове си оставала запазена марка на светското общество по кафенетата.
Главата толкова я болеше, че я подпря на ръцете си. Очите й се затваряха, но от това само още повече й се гадеше. Тя отвори стреснато очи и изруга тихо. Не трябваше да заспива, докато не премине опасността от мозъчно сътресение. Сорая махна на минаващия сервитьор и си поръча двойно еспресо, изгълта го набързо, преди той да си тръгне, и поиска второ. Когато й го донесоха, разтвори три лъжички захар и бавно започна да го пие. Двойният стимулант — кофеинът и захарта — измести умората. За миг болката в главата й отслабна и мислите й станаха по-ясни.
Запита се дали не направи грешка, като избяга от Арон. Изпитваше непреодолима нужда незабавно да напусне болницата, защото й напомняше за твърде много починали колеги. Арон нямаше желание да й помогне, а тя — нито сили, нито намерение да му обяснява. А и искаше да остане сама. И да си помисли за Амун.
70
Характерен за Франция анасонов ликьор. — Бел.прев.