Господството на Борн
- Автор: Ладлэм Роберт, ван Ластбадер Эрик
- Серия: Джейсън Борн #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Григорова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Господството на Борн». Краткое содержание книги:
После слезе от тротоара, издърпа един младеж, който беше спрял да зяпа окървавеното тяло, и го свали от мотора му.
Момчето се спъна и падна по гръб.
— Хей! Какво правиш! — извика той, докато Борн се отдалечаваше с мотора му по оживената улица.
22
Питър Маркс изплуваше и пак потъваше в безсъзнание като плувец, хванат от подводно течение. В един момент краката му здраво стъпваха на дъното, а в следващия се огъваха, щом вълната го залееше и го завихреше в червения мрак на световъртежите и болката.
Чуваше собствените си стенания и гласовете на непознати хора, но те стигаха до него сякаш отдалече, като през пластове марля. Светлината режеше очите му. Стомахът му задържаше само бебешка храна, и то понякога. Имаше чувството, че умира и се люшка между живота и смъртта, като неволен посетител в преддверието на ада. Вече му беше ясно откъде идва фразата „в клещите на болката“.
И все пак имаше моменти, в които страданието отслабваше, хранеше се по-добре и, слава богу, преддверието на ада се отдръпваше в царството на полузапомнените сънища и се оттегляше със скоростта на влак, отдалечаващ се от ужасното място, където е бил спрян.
Той отвори очи. Посрещнаха го цвят и светлина. Пое си два пъти дълбоко въздух и усети как дробовете му се напълват и изпразват без смазващата болка, която като че ли нямаше намерение никога да си отиде.
— Дойде в съзнание. — Гласът се чуваше някъде отгоре, сякаш над него е застанал ангел и размахва изящните си крила.
— Кой… — Питър облиза устни. — Кой си ти?
— Аз съм, шефе, Тайрон.
Клепачите му лепнеха и около всичко виждаше ореол, все едно халюцинира.
— Аз… Кой?
— Тайрон Елкинс. От ЦРУ.
— ЦРУ?
— Намерих те на улицата. Доста беше загазил.
— Нищо не помня…
Чернокожото лице се извърна.
— О, Дерон, здрасти. — После Тайрон пак се обърна към него. — Линейката. Помниш ли линейката, шефе?
Нещо започна да изплува от мъглата.
— Фалшивите лекари. Беше се измъкнал от нея. Мамка му, още не знам как си успял.
Споменът започна да се оформя като облак на хоризонта. Питър си спомни гаража в сградата на „Тредстоун“, експлозията, как го набутаха в линейката и осъзнаването, че не го водят в болницата и хората в бяло са му врагове.
— Спомням си — слабо каза той.
— Това е добре, много добре.
До лицето на Тайрон изникна друго лице — човекът, когото Тайрон нарече Дерон, красив чернокож мъж с изискан британски акцент.
— Кой сте вие?
— Тайрон ти каза — отвърна му Дерон. — Той е от ЦРУ. Приятел на Сорая. — Красивият мъж се усмихна на Питър. — Казвам се Дерон и съм приятел на Джейсън.
На мозъка на Питър му трябваше секунда, за да зацепи.
— Борн ли?
— Да.
Той затвори очи и благодари на късмета си, че го е довел на най-безопасното място в цял Вашингтон.
— Питър, знаеш ли кои бяха хората в линейката?
Питър отвори очи.
— Никога не съм ги виждал досега. — Усети как сърцето му се разтупа. Явно доста се беше потрудило да го запази жив. — Не знам…
— Добре, добре — прекъсна го Дерон. — Пести си силите.
Той се обърна към Тайрон.
— Ще се заемеш ли? Би трябвало да има полицейски доклад за престрелката. Използвай служебното си положение и виж дали можеш да вземеш имената на убитите.
Тайрон кимна и излезе.
Дерон взе пластмасова чаша с огъваща се сламка.
— Хайде да видим можем ли да те накараме да пийнеш малко течности.
Той постави ръка зад главата на Питър, повдигна я внимателно и му подаде сламката. Питър бавно отпи, въпреки че чувстваше устата си пресъхнала. Имаше чувството, че езикът му е ужасно надебелял.
— Тайрон ми разказа цялата история. Или поне онази част, която му е известна. — Той извади сламката от устата на Питър. — По всичко личи, че са те отвлекли.
Питър кимна.
— Защо?
— Не… — И изведнъж си спомни. Проучваше миналото на Рой Фицуилямс и фирмата от Дамаск „Ел-Габал“, с която Фиц имаше връзки. Хендрикс много държеше всичко, свързано с Рой Фицуилямс, да остане в пълна тайна. Питър изстена.
— Какво има? Боли ли те?
— Не, не е толкова просто — отвърна Питър с решителна усмивка. — Издъних се, Дерон. Шефът ми ме предупреди да внимавам, а аз проведох едно проучване от служебния компютър, който е свързан с правителствения сървър.