Чест
- Автор: Shafak Elif
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Чест». Краткое содержание книги:
— Не знам. Просто така се получи.
— Да, да. Добро момиче ли е?
— Става — отвърна Искендер, макар и да не знаеше значи това.
— Е, върви тогава. Не я оставяй да чака. А аз ще се моля Той да те упъти в правилна посока.
— Благодаря, доскоро — промърмори Искендер, като се престори, че не е подразнен от нахалството на мъжа.
Дългът
Лондон, 30 септември 1978 година
Надвечер в събота намина Искендер, беше вдигнал яката на якето. Тарик стана да го посрещне с горда усмивка върху лицето. През последната година момчето се беше променило много. Вече беше по-високо от баща си и в много по-добра форма, по-силно. Извивката над горната му устна беше очертана с едва наболи мустачки, очите му блестяха с искрата на младостта.
— Я кой е дошъл, любимият ми племенник!
Искендер се усмихна едва-едва.
— Как си, чичо?
— Никога не съм бил по-добре — отвърна Тарик. — На какво дължа удоволствието да те видя?
— Отивам да се срещна с едни приятели в квартала и реших първо да дойда да те посетя.
Говореше на някаква смесица между турски и английски сленг. Нямаше силен акцент, но речникът му беше толкова ограничен, че Искендер често употребяваше за различни неща едни и същи думи. Докато стоеше и слушаше, Тарик си помисли дали да не го прати в Истанбул — да поживее малко там или може би завинаги. Или още по-добре да убеди Пембе да му намери годеница, скромна млада селянка от Анадола.
— Как върви училището? Интересно ли ти е в часовете? Учителите добре ли се държат с теб?
— В училище всичко е наред — отвърна някак хладно Искендер.
— Ами боксът?
— Предстои ми мач — каза момчето. — Но мама не одобрява.
— Е, не я виня. Притеснява се да не те наранят.
Известно време Искендер мълча и слуша равномерното тракване на броеницата.
— Един приятел е закъсал, чичо.
— Хм, и този приятел е дошъл при теб да ти иска съвет.
— Да, аз съм като голям брат на момчетата. Затова и дойде при мен.
— И какъв точно е проблемът на приятеля?
— Трябват му пари.
Тарик потисна въздишка.
— За каква сума става въпрос?
След като Искендер отговори, Тарик поглади брадата си и попита:
— За какво са му на младо момче толкова много пари?
По лицето на Искендер се мерна сянка на угриженост, пролича, че не казва всичко, но когато заговори, гласът му бе невъзмутим:
— Приятелката му май е бременна. Парите са за лекаря.
Тарик изцъка.
— Приятелката му… — Известно време той мълча. — Англичанка ли е?
— Ами да, разбира се — рече Искендер.
Пак добре, че не беше от квартала или от друга имигрантска общност. Нямаше да има разправии със семейството, с баща и братя, решили да си отмъстят. Тарик въздъхна тежко, сякаш пускаше на свобода всички въпроси, които е решил да не задава. Момчето продължаваше да го гледа вторачено, затова той стана и тръгна към сейфа, който държеше отзад в магазина.
Когато се върна, в ръцете му имаше банкноти. Тарик ги сложи пред племенника си, който за миг изпита нужда да се извърне притеснен.
— Кажи на приятеля си, че ще му помогнеш — рече Тарик.
— Благодаря, чичо.
— Но му кажи и че това е последният път, когато му разтребваш кашата. Приятелят ти да се вземе в ръце. Иначе ще загази още повече. Прати му поздрави от мен и се постарай да го разбере.
— Не се притеснявай. Ще гледам да схване — обеща Искендер, а после прибра банкнотите в джоба си и се насочи към вратата. Там поспря за миг.
— Чичо!
— А? Има ли друго? — присви очи Тарик, изведнъж заподозрял, че момчето може би е загазило по-сериозно и няколко банкноти няма да му помогнат.
— Няма друго. Исках само да ти кажа, че си ми като баща.
При тези думи лицето на Тарик омекна.
— Винаги на твое разположение, синко.
Искендер кимна едва доловимо, изведнъж беше станал сериозен.
— Някой ден ще ти се отплатя. Ще видиш.
Човекът от отвъдното
Лондон, октомври 1978 година
В петък, когато влезе по обичайното време в магазина, Мерал завари мъжа си погълнат от телефонен разговор. Тарик бей издал брадичка напред и подръпваше брадата си както винаги когато беше на път да избухне. Явно говореше най-вече човекът в другия край на линията. Мерал мина бързо и тихо покрай мъжа си и се насочи към задния край на магазина, където отвори тенекиената кутия и започна да вади обяда на Тарик. Днес беше сготвила манти28 и беше сложила в млечно-масления сос повече люти чушки от обикновено, затова се притесняваше, че мъжът й може би няма да ги хареса.
28
Пелмени с месо и подправки — Б.а.