Невинните [calibre 1.48.0]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Уил Роби #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Невинните [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
Роби е изпратен да ликвидира млада жена във Вашингтон заради връзка с терористична организация. Но нещо в тази поръчка озадачава наемния убиец, който прави немислимото: в последния момент, надвесен над спящата жена, отказва да я застреля. Сега самият Роби е мишена. На собствените си хора.
При бягството си той случайно среща четиринайсетгодишната Джули, чиито родители са убити от неизвестен мъж. Роби спасява момичето от сигурна смърт и разбира, че не може да я изостави. Но той все още не знае, че семейството на Джули е свързано по някакъв начин със заговор, който би взривил върховете на властта.
Уил Роби е новият харизматичен герой на Балдачи — достоен наследник на хладнокръвния Оливър Стоун.
— Значи са се познавали от армията — бавно изрече Роби.
— Може би ще се окаже, че това няма нищо общо с теб. Служили са заедно, вероятно са имали някаква обща тайна, която е продължавала да им тежи.
— Но това не обяснява защо аз и Джули слязохме от онзи автобус. Нито пък защо не ни ликвидираха пред «Донъли».
— Предполагам, че е така. Ти каза, че са го пуснали да избяга, след като са убили жена му. Това било част от играта. Може би наистина си играят с теб, но за това трябва да има причина.
— Убеден съм, че има такава, при това сериозна. За съжаление, не знам каква е.
— Ако става въпрос за някакво състезание между вас, причината трябва да се крие в твоето минало. Помислил ли си за това?
— Да, разбира се. Но ми трябва още доста време за размисъл.
— С какво си се занимавал, Роби? ОКР не е твоят дом, но е съвсем ясно, че е някоя друга федерална институция.
Той замълча и отпи глътка кафе. На този въпрос не можеше да има отговор.
— Мълчиш, защото не съм посветена, нали? — подхвърли Ванс.
— Правилата не ги определям аз. Понякога, както в момента, те са наистина отвратителни, но си остават правила. Съжалявам, Ники.
— Добре, ясно. Можеш и да не ми отговаряш, но поне ме изслушай.
Роби кимна.
— Според мен си се появил в апартамента на Джейн Уинд със задачата да я ликвидираш за някакво прегрешение. Но по свои причини не си натиснал спусъка. Вместо теб го е направил друг, с далекобойно оръжие. Ти правиш възможното да спасиш по-малкото дете, а след това изчезваш. Но после изведнъж се оказваш разследващ на престъпление, на което си бил свидетел. А за прикритие използваш значката на ОКР… — Тя замълча за момент и подхвърли: — Как се справям дотук?
— Отлично, като федерален агент — отвърна Роби. — Не съм и очаквал друго.
— Разкажи ми за удара срещу Уинд.
— На практика не беше сведен по нормалните канали. Не би трябвало да го възложат на мен, но въпреки това ми го възложиха. Човекът, който ми спусна задачата и после разпореди на друг да я изпълни, в момента представлява купчина обгорели кости.
— Почистили са след себе си?
— Според мен да.
— И тъй, някой си играе с теб и те натиква дълбоко в калта. Всичко това се случва след убийството на Джейн Уинд. Съпругът ѝ вече е бил мъртъв, затова тя е трябвало да го последва. Семейство Уинд е извън играта. Това е точка първа.
Роби допи кафето си и изпъна гръб.
— Продължавай.
— Точка втора: родителите на Джули са убити. Ние знаем, че те са били близки със семейство Брум. Рик Уинд и Къртис Гети имат едни и същи татуировки на ръцете. Най-вероятно от времето на съвместната им служба в армията. Твоите хора успяха ли да направят връзката?
— Все още работят по въпроса.
— Точка трета: резултатът е ясен — Гети, Брум и Уинд са мъртви. Също и съпругите им. Но при Уинд става въпрос за бивша съпруга.
Роби кимна и продължи вместо нея:
— Аз се опитвам и успявам да напусна онзи автобус. Но те знаят, че ще го направя. Една бележка, която Джули предполага, че е написана от майка ѝ, я насочва към същия автобус. После двамата слизаме и автобусът се взривява.
— А ние с теб е трябвало да бъдем ликвидирани по време на атаката пред «Донъли»?
— Поредният театър, целящ да ме обърка.
— Но при този театър умряха хора, Роби.
— Очевидно организаторите на всичко това не се интересуват от страничните поражения. За тях тези хора не са нищо повече от фигури върху шахматната дъска.
— Много бих искала да щракна белезниците на такива типове! — изръмжа Ванс.
— Но каква е крайната цел? Защо извършиха всичко това?
Тя отпи глътка кафе и смени темата:
— И тъй, къде прекара нощта?
Голото тяло на възседналата го Ани Ламбърт се появи в съзнанието му още преди края на въпроса.
— Всъщност не спах много — неохотно призна той.
Поръчката им пристигна и те се заловиха с яйцата, бекона и препечените филийки. След известно време Ванс отмести чинията си.
— Как смяташ да се справим с това? — попита тя.
— Най-важното е да опазим Джули. В моята служба очевидно има предател и по тази причина съм принуден да разчитам единствено на Бюрото.
— Ще направим всичко по силите ни да я опазим, Роби — увери го Ванс. — Какъв е вторият ти приоритет?
— Да разбера кой от моето минало се е затъжил за мен.
— А кандидати не липсват, а?
— Даже са твърде много. Трябва бързо да ги пресея, за да останат колкото се може по-малко.
— Мислиш, че таймерът е включен?
— По-скоро мисля, че всеки момент ще се задейства.