![Невинните [calibre 1.48.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/4/9/2/nevinnite-calibre-1-48-0-download.jpg)
Невинните [calibre 1.48.0]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Уил Роби #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Невинните [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
Роби е изпратен да ликвидира млада жена във Вашингтон заради връзка с терористична организация. Но нещо в тази поръчка озадачава наемния убиец, който прави немислимото: в последния момент, надвесен над спящата жена, отказва да я застреля. Сега самият Роби е мишена. На собствените си хора.
При бягството си той случайно среща четиринайсетгодишната Джули, чиито родители са убити от неизвестен мъж. Роби спасява момичето от сигурна смърт и разбира, че не може да я изостави. Но той все още не знае, че семейството на Джули е свързано по някакъв начин със заговор, който би взривил върховете на властта.
Уил Роби е новият харизматичен герой на Балдачи — достоен наследник на хладнокръвния Оливър Стоун.
Пет минути по-късно вече фучеше по обратния път на изток. Нае стая в един мотел, който предлагаше продължителен престой, и разтовари багажа си. Преоблече се набързо и позвъни на Джули, която беше поверил на грижите на ФБР. Ванс обеща да сподели с началниците си само най-необходимото — че момичето е вероятен свидетел и се нуждае от защита. За охраната ѝ бяха изпратили двама агенти от провинцията, тъй като в момента Роби не се доверяваше на никой от работещите във Вашингтон.
— Преди малко ми хрумна страхотна идея — възбудено докладва Джули. — Обадих се на семейство Брум и получих есемес от тях. Готови са да се срещнем.
— Нали знаеш, че има вероятност да не са били семейство Брум? — подхвърли Роби. — Разполагат с техния телефон и ти изпращат съобщение от него. Ако бяха самите те, просто щяха да те наберат.
— Винаги ли трябва да си толкова черноглед? — нацупено попита тя.
— Къде и кога?
Джули му прочете есемеса и попита:
— Ще дойдеш ли да ме вземеш?
— Не си и помисляй! — отсече той. — Изобщо няма да се приближиш до това място!
Почти видя как лицето ѝ помръква.
— Какво?
— Най-вероятно е капан — поясни той. — Няма да ходиш никъде. Аз ще се оправя.
— Но нали сме екип? Ти сам го каза!
— Нямам намерение да те излагам на допълнителни опасности. Ще се оправя сам, а след това ще ти докладвам.
— Това е гадно!
— За теб може би, но не и за мен. Това е единственият разумен начин.
— Аз мога да се грижа за себе си, Уил.
— При нормални обстоятелства бих се съгласил, че е така. Но тези не са нормални.
— Много ти благодаря — отвърна с мрачна ирония Джули.
— За нищо.
Но тя вече беше затворила. Роби прибра телефона в джоба си и се зае да обмисля предстоящата среща. В един момент организаторите на схемата щяха да загубят интерес да го държат жив. Дали този момент наближаваше?
Затъкна пистолета на колана си и напълни джобовете на якето си с някои дребни, но необходими вещи. След това се обади на Ванс и я запозна със състоянието на нещата.
— Ще дойда с теб! — отсече тя.
— Сигурна ли си?
— Роби! — повиши тон тя. — Ако ме попиташ още веднъж, вероятно ще чуеш друг отговор!
69
Официалното откриване на мемориала на Мартин Лутър Кинг беше отложено заради силния ураган, който бе връхлетял Източното крайбрежие в най-неподходящия момент. Но сега вече беше отворен. В средата на композицията се извисяваше Скалата на надеждата — деветметрова статуя на доктор Кинг, изградена от 159 гранитни блока, подредени така, че да изглеждат като монолитен къс скала. Официалният адрес беше Индипендънс Авеню № 1964 — отпратка към Закона за гражданските права, приет през 1964 година. Мемориалът беше на почти еднакво разстояние от паметниците на Линкълн и Джеферсън, в съседство с паметника на Франклин Делано Рузвелт. Той беше единствената скулптурна композиция на алеята, издигната в чест на човек, който не е бил президент на страната, при това чернокож.
Роби беше присъствал на официалното откриване на мемориала. Но тази нощ всичките му мисли бяха ангажирани с оцеляването. Огледа внимателно паметника и включи портативния предавател.
— На място ли си?
— Да — прозвуча гласът на Ванс в миниатюрната слушалка.
— Виждаш ли някого?
— Не.
Роби продължаваше да върви напред и да се оглежда. Беше си сложил прибор за нощно виждане, но и с него не можеше да съзре нещо, което липсваше.
— Джули?
Гласът долетя отляво, очевидно откъм паметника. Мъжки глас. Роби стисна ръкохватката на пистолета и отново включи предавателя:
— Чу ли това?
— До, но все още не виждам източника — отвърна Ванс.
Роби го зърна само секунда по-късно. Мъжът се отдели от паметника. Беше Лио Брум. Роби веднага го позна благодарение на прибора и бледата светлина на луната. Беше запомнил лицето му от снимката, която видя в празния апартамент.
— Това ли е Брум? — долетя гласът на Ванс.
— Да. Остани на място и ме покривай.
Роби направи още няколко крачки и спря на три метра от паметника.