Невинните [calibre 1.48.0]

Ани се появи от спалнята боса, облечена с широк панталон и тениска с дълъг ръкав. Косата ѝ беше вързана на конска опашка. Тя пое бирата от ръката му, седна в креслото и подви крака под себе си. Роби се отпусна на отоманката от изкуствена кожа насреща ѝ.

— Колко е хубаво да смъкнеш служебната броня — доволно промърмори тя.

— Но само до сутринта, до която остават броени часове — отбеляза Роби.

— Всъщност утре съм си взела почивка — добави тя. — Или по-скоро днес.

Отпиха от бирите си.

— Как така? — пожела да узнае той.

— Президентът е извън Белия дом с голяма част от сътрудниците си. След завръщането му предстои голям прием и ще бъда ангажирана с подготовката му. Така че мисля да се отдам на пълна почивка.

— Правилно — кимна той. — И аз бих постъпил така.

— И без това вече цял месец работя и през почивните дни — добави с примирена усмивка тя. — Това ми се отразява зле.

— А защо работиш толкова? — попита Роби.

— Социологическите проучвания отчитат сериозен спад в рейтинга на президента. Икономиката е в ужасно състояние и наближаващите избори се очертават тежки и неприятни.

— Избирателите са разделени наполовина — кимна Роби. — Вече няма леки избори.

— Така е — каза тя. — Самата аз никога не бих се захванала с политика. Неприятно е да знаеш, че преценяват всяка твоя крачка всяка минута от денонощието. И не само за позицията ти по определени въпроси. Наблюдават те как изглеждаш, как ходиш, как говориш. Това е ужасно!

— А представяш ли си понякога какъв ще бъде животът ти след Белия дом?

— На този етап от живота си не мисля за бъдещето. Живея ден заден.

— Всъщност това не е толкова лошо.

— Някои биха го нарекли мързел.

— Какво ти пука как ще го нарекат?

— Не ми пука.

— Ето, ние, умните, сме единодушни.

Тя протегна ръка и чукна бирата си в неговата.

— Да пием за умните!

— За умните — усмихна се той.

— Много ми хареса на покрива на хотела.

— Признавам, че отдавна не бях правил подобно нещо.

— И аз.

— На твоята възраст би трябвало да излизаш много по-често — каза Роби.

— Може би съм по-възрастна, отколкото изглеждам — закачливо отвърна тя.

— Съмнявам се.

— Харесвам те, Уил. Много те харесвам.

— Все още не ме познаваш.

— Винаги съм имала вярна преценка за хората. — Тя замълча, отпи глътка бира и добави: — Караш ме да се чувствам добре и… как да кажа… уверена в себе си.

— И без мен имаш много причини да си уверена в себе си, Ани.

Тя остави бирата си на масичката.

— Понякога ме наляга депресия.

— Е, всички изпадаме в подобни състояния.

Ани стана и се премести до него.

— Преживяла съм едно-две разочарования с мъжете — промълви тя и докосна ръката му.

— Обещавам с мен да не бъде така — отвърна той. Не можеше да ѝ гарантира подобно нещо, но в момента, в който го каза, го повярва.