Невинните [calibre 1.48.0]

В съзнанието на Роби изплуваха всички събития, предшестващи убийството на Карлос и компания. Обмисли ги до последния детайл, в резултат на което възникна един логичен въпрос: Дали да не отида до Мексико да убия Донато?

Но нещо му подсказваше, че на този човек изобщо не му пука кой е ликвидирал брат му. Донато се справяше много добре в отсъствието на Карлос.

В крайна сметка Роби стигна до решението да се прехвърли на следващата мишена — Халид бин Талал, саудитския принц с твърдо запазено място в класацията на «Форбс 400», по-богат дори от Ривера.

Роби отново затвори очи. Този път се пренесе на Коста дел Сол.

Жертвата попадна на мушката му едва на третата нощ от бдението в онзи хангар. Беше в компанията на палестинец и руснак — една доста странна компания от геополитическа гледна точка. Талал напусна бронирания си автомобил пред самия самолет и пое нагоре по стълбичката. В продължение на няколко дълги секунди Роби изгуби визуален контакт с него. След това обаче принцът зае мястото си на масата за преговори, а съзаклятниците му седнаха срещу него.

Куршумът улучи Талал в челото. Никакъв шанс за оцеляване. Роби ликвидира двама охранители, повреди самолета и се оттегли по предварително набелязания маршрут. След по-малко от час вече беше на борда на ферибота за Барселона.

Чисто свършена работа, още по-чисто оттегляне. Освен това Талал не беше особено популярен в мюсюлманския свят, тъй като идеите му бяха прекалено радикални. Управляващата фамилия в Саудитска Арабия беше наясно с желанието му да я отстрани от властта и беше изиграла решаваща роля в организацията на мисията на Роби. Дори ислямските фундаменталисти страняха от Талал, когото подозираха в близки отношения със западните капиталисти.

Роби се облегна назад и разтърка слепоочията си. Ако все още беше пушач, със сигурност щеше да запали цигара. Нуждаеше се от нещо, което да прогони чувството за провал, настаняващо се все по-дълбоко в душата му. Нещо, което вероятно му беше под носа, но той не можеше да го види. Може би то бе истината, която щеше да даде отговор на всичките му въпроси.

Въздъхна и отново се върна на трите мисии, които вече беше отхвърлил. Онези преди екзекуциите на Ривера и Талал. Прегледа ги внимателно, стъпка по стъпка, но не откри нищо. Чисто свършена работа, чисто оттегляне.

Но какво оставаше тогава?

Роби извади пистолета си и го постави на бюрото с дулото напред. Глокът беше отлично оръжие, което почти винаги му беше служило безотказно. Специално този екземпляр беше произведен по поръчка, за да отговаря на захвата му и начина му на стрелба. Всяка негова част беше изработена с крайна прецизност, която изключваше провал. За съжаление, тук не ставаше въпрос само за точна стрелба. Успехът на неговите мисии зависеше от хиляди дребни неща. Пренебрегването на едно от тях обикновено водеше до провал на цялата мисия. Самото убийство беше най-лесно от всичко. Той го владееше до съвършенство, тъй като контролираше последователността на водещите до него събития. Разбира се, голяма част от пъзела се подреждаше от дейността на други хора, които бяха извън неговия контрол.