![Невинните [calibre 1.48.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/4/9/2/nevinnite-calibre-1-48-0-download.jpg)
Невинните [calibre 1.48.0]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Уил Роби #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Невинните [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
Роби е изпратен да ликвидира млада жена във Вашингтон заради връзка с терористична организация. Но нещо в тази поръчка озадачава наемния убиец, който прави немислимото: в последния момент, надвесен над спящата жена, отказва да я застреля. Сега самият Роби е мишена. На собствените си хора.
При бягството си той случайно среща четиринайсетгодишната Джули, чиито родители са убити от неизвестен мъж. Роби спасява момичето от сигурна смърт и разбира, че не може да я изостави. Но той все още не знае, че семейството на Джули е свързано по някакъв начин със заговор, който би взривил върховете на властта.
Уил Роби е новият харизматичен герой на Балдачи — достоен наследник на хладнокръвния Оливър Стоун.
— Ти ме караш да се тревожа, Роби. Тримата ветерани отговарят на шаблона, но ти си друга работа. — Синия затвори папката и вдигна глава да го погледне. — Провери ли последните си мисии?
— Цели пет. Абсолютно чисти. Никаква причина някой да тръгне да ме търси. Но и никаква причина да не го направи. Казано иначе, не успях да стесня фокуса си до конкретен заподозрян. — Роби замълча за момент, после замислено добави: — Джули е чула как майка ѝ уверява убиеца, че детето не знае нищо…
— И какво от това?
— Какво точно не е знаело? За службата на баща си в армията? Веднага ще ти кажа, че преследвачът на Джули в автобуса не беше арабин.
— Това нищо не означава. И ти не си арабин, но преди години си работил за тях. Може би са наели някой местен талант да им свърши работата. Това е много по-лесно, отколкото да вкарат някой от своите в страната. Особено пък напоследък…
— Защо не каза на Джули за подозренията срещу баща ѝ? — вдигна глава Роби.
— Реших да наблегна на медалите. Освен това нищо не е доказано. Може би Къртис Гети е бил невинен.
— Но въпреки това?
— Какъв е смисълът?
— Защо? — настоя Роби.
— Имам внучки.
— Ясно — кимна Роби. — Това мога да го разбера.
— Май изобщо не се доближаваме до верните отговори — подхвърли Синия.
— Напротив.
— Как така?
Роби се изправи.
— По неизвестни причини те искат да съм замесен — тръсна глава той.
— Съгласен съм. Но с какво ни помага това?
— Ще ги накарам да положат повече усилия, за да привлекат вниманието ми.
— Какво искаш да кажеш?
— Ще ги принудя да натиснат по-здраво. В подобни ситуации се допускат и грешки.
— Гледай да не ти видят сметката, докато те притискат по-здраво.
— Не. Аз искам да се фокусират върху мен. И без това косвените жертви станаха прекалено много.
След тези думи Роби се обърна и напусна кабинета. Искаше да види Джули, макар че нямаше какво да ѝ каже. Синия беше прав — нямаше смисъл да знае какво е вършил някога баща ѝ. Самият той беше убеден, че в каквото и да са били замесени тримата войници преди повече от двайсет години, то няма нищо общо със сегашната ситуация. Те просто бяха изиграли ролята на удобни пионки.
Става въпрос за мен, помисли си той. Започна с мен и трябва да свърши с мен.
74
— Значи господин Брум и Рик Уинд са служили в армията заедно с баща ми? — каза Джули.
Роби седеше срещу нея в охраняваната квартира на ФБР. Не беше сигурен колко добре е охранявана, но изборът му ставаше все по-ограничен. Агентите, които пазеха Джули, изглеждаха компетентни и надеждни, но той за всеки случай държеше глока си подръка, готов да ликвидира всеки, който предприеме подозрителни действия.
— Сражавали са се заедно през Първата война в Залива — кимна той. — Уволнили са се по различно време. Предполагам, че доста от колегите им във взвода са носили същите татуировки.
— Още не мога да повярвам, че татко е бил нещо като герой.
— Наистина е бил герой, Джули.
Тя опипа ципа на якето си.
— Откри ли друго?
— Май не.
— Татко трябва да е напуснал армията доста млад — промълви тя. — Чудя се защо не е останал.
— Никой не може да каже. Някои хора си изкарват службата и напускат, други не.
— Ако беше останал, може би… Е, ти знаеш…
— Може би изобщо нямаше да срещне майка ти — каза Роби.
— Вярно — кимна тя и замислено го погледна. — Но защо имам чувството, че не ми казваш всичко?
В начина, по който го гледаше, имаше нещо познато. Самият той гледаше така всеки, който правеше усилия да му поднесе добри новини.
— Защото си подозрителна по природа, също като мен.
— Криеш ли нещо?
— Крия много неща от много хора, Джули. Но винаги по основателни причини.
— Това не е отговор.
Той я погледна очи в очи, преценил, че ако не го направи в такъв момент, поведението му ще бъде като удивителен знак след нейните думи.
— За съжаление, нямам друг.
— Това означава ли, че не си наясно какво се случва?
— Не съвсем.
— Имаш ли нужда от помощта ми? Само не казвай, че трябва да се грижиш за моята сигурност! Такова нещо няма, дори тук, в компанията на супер професионалистите от ФБР.
Роби понечи да отхвърли офертата ѝ именно с аргумента за сигурност, но после изведнъж му хрумна нещо.
— Майка ти е казала на убиеца, че ти нищо не знаеш, нали? Там, в къщата…
— Да, така му каза.
— Което означава, че те с баща ти са знаели нещо. Тя всъщност е знаела защо се е появил той и защо е искал да ги ликвидира.