Невинните [calibre 1.48.0]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Уил Роби #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Невинните [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
Роби е изпратен да ликвидира млада жена във Вашингтон заради връзка с терористична организация. Но нещо в тази поръчка озадачава наемния убиец, който прави немислимото: в последния момент, надвесен над спящата жена, отказва да я застреля. Сега самият Роби е мишена. На собствените си хора.
При бягството си той случайно среща четиринайсетгодишната Джули, чиито родители са убити от неизвестен мъж. Роби спасява момичето от сигурна смърт и разбира, че не може да я изостави. Но той все още не знае, че семейството на Джули е свързано по някакъв начин със заговор, който би взривил върховете на властта.
Уил Роби е новият харизматичен герой на Балдачи — достоен наследник на хладнокръвния Оливър Стоун.
Роби невинаги беше убивал от името на американското правителство. Беше работил и за голяма част от неговите съюзници. От тази страна на Атлантика плащаха по-добре, но ако ставаше въпрос само за пари, Роби отдавна щеше да си е намерил друго препитание.
Имаше и още една причина, за да продължава да приема подобни мисии и да натиска спусъка срещу поредното чудовище. Не беше я споделял с никого и едва ли някога щеше да го направи. Спомените му не бяха чак толкова болезнени, но той предпочиташе да ги замрази дълбоко. Не беше в състояние да формулира дори едно изречение, което да има връзка с тях. Така и трябваше да бъде. И най-малкият компромис щеше да го превърне в безполезна развалина.
Той стана от бюрото, обзет от чувството за тотален провал. Телефонът му иззвъня, когато беше на крачка от колата. Обаждаше се Синия.
Серията от задълбочени проучвания беше дала резултат: Къртис Гети, Рик Уинд и Лио Брум наистина бяха служили заедно в армията.
— Идвам веднага!
73
— Били са в един взвод — каза Синия.
Намираха се в кабинета му.
— Сражавали са се рамо до рамо по време на Първата война в Залива, а след това са изпълнявали заедно и други задачи.
— Нищо чудно, че Джули не е в течение — кимна Роби. — Тогава дори не е била родена.
— А баща ѝ явно не е обичал да говори за военната си служба — добави Синия. — Може би дори жена му не е знаела нищо за нея.
— Познавам хора, които мразят да говорят за службата си в армията — кимна Роби. — Но никой от тях не крие, че изобщо е служил. Може би в досието му има нещо, което изисква подобна тайнственост?
— Може би. — Синия измъкна една папка с твърди корици от купчината на бюрото си. — Както вероятно ти е известно, по време на Първата война в Залива съюзническите сили изобщо не са влезли в Багдад. Тяхната задача е била да изтласкат Саддам от Кувейт и те са я изпълнили.
— За сто дни — кимна Роби. — Това го помня.
— Правилно. Но се говори, че иракчаните са мародерствали здраво по време на окупацията. Кувейт е сред най-богатите страни в Залива. Иракската армия е грабила безогледно — предимно пари в брой, злато и скъпоценни камъни.
— Дали всичко това не води към догадките, които се оформят в главата ми?
— Нищо не може да бъде доказано. Възможно е Гети, Уинд и Брум да са бръкнали в кацата с меда и да са ги хванали. Но армията е избрала да ги уволни с почести, без да повдига обвинения.
— Ти каза на Джули, че баща ѝ е бил уволнен с почести, но по медицински причини — напомни му Роби.
— Точно така.
— Но как са пренесли плячката си в Щатите, ако приемем, че са участвали в грабежи? Никой от тримата не е водил охолен живот… Семейство Гети се е изхранвало с нископлатена работа и е живеело в порутена къща. Уинд също не са били богати, а самият аз успях да разгледам апартамента на Брум, където няма нищо особено.
— Предполагам, че Къртис Гети е изсмъркал почти всичко, до което се е докопал — рече Синия. — Финансите на Рик Уинд сочат, че никога не е печелил много пари, но все пак разполага с приличен дом и си има частен бизнес. Тук е мястото да посоча, че така и не открихме с какви пари е купил заложната къща.
— Същевременно е изкарал пълния срок на службата си. Това е напълно изключено, ако са го изобличили в кражби.
— По-скоро са го подозирали — поклати глава Синия. — Поне такава е официалната терминология. Липса на доказателства, предполагам. Уволнението му поради изтичане срока на военната служба неизменно е свързано с награди и похвали, а в досието му не е имало други провинения. Затова са предпочели да бъде уволнен с почести.
— Значи в крайна сметка може би са го спипали?
— Може би. А той не е протестирал. Ако наистина е крал, но въпреки това получава пенсията си за прослужено време и не влиза в затвора, сделката е била перфектна. Особено ако е успял да задържи това, което е задигнал…
— Но защо е останал на служба, ако е забогатял от кражбите?
— Не знаем какво и колко са задигнали тези приятели. Може би Рик Уинд е решил да скъта своята част за по-добри времена и да продължава да си прибира заплатата.
— А Лио Брум?
— Тук удари джакпота. Вашингтонският му апартамент наистина не е нищо особено, но притежава вила в Бока Ратон, на първа линия на плажа. Освен това успяхме да проследим едно инвестиционно портфолио под чуждо име, в което има около четири милиона долара.
— Ясно. Да приемем, че този човек действително е крал от кувейтците. Но мислиш ли, че някой е дошъл да му търси сметка след толкова години? Затова ли ме хвърли насред блатото?