Невинните [calibre 1.48.0]

Обади се на Ванс, която вдигна на второто позвъняване въпреки ранния час.

— В службата съм — каза тя. — Изобщо не съм се прибирала. Ти къде си?

— Карам.

— Накъде караш?

— Не съм много сигурен.

— Какво ти стана снощи? Изчака да се погрижим за Джули и просто изчезна!

Той не отговори.

— Роби?

— Имах нужда да направя крачка встрани. И да си прочистя главата.

— Е, прочисти ли я? Защото ни чака работа.

— Да.

— Не съм вечеряла, не съм закусвала. На ъгъла срещу ВОБ има едно денонощно заведение. Знаеш ли го?

— След десет минути там — отвърна Роби.

Той я изпревари и поръча две големи чаши кафе. Тя се появи минута по-късно.

— Каза, че не си се прибирала, но си успяла да се преоблечеш — отбеляза той.

— Винаги държа комплект дрехи в офиса — отвърна тя и отпи глътка от чашата си. — Но ти не ми изглеждаш добре.

— А трябва ли? — За миг се запита дали е усетила, че е бил с жена. Помълчаха известно време. — Как е Джули? — попита най-сетне той.

— Неспокойна, депресирана. Вероятно мисли, че си я зарязал.

— Какво обясни на шефа си за това, което се случи?

— Карах по кратката процедура. Някои неща му казах, други — не.

Дадоха поръчката си на сервитьорката, която се изправи до масата. Момичето допълни чашите им и се отдалечи.

— Не ми се ще да ти съсипя кариерата, Ванс — каза той.

— Ако искаш, може да ме наричаш и Ники — отвърна тя.

Това предложение засили още повече чувството му за вина.

— Добре, Ники. Искам в края на деня да можеш да си тръгнеш, без всичко това да има някакви последствия за теб.

— Няма как да стане, Роби — поклати глава тя.

— Искам да кажа, че не е нужно да ме прикриваш. Не беше честно от моя страна.

— Аз пък смятам, че ако не те прикривам, ФБР ще се стовари върху теб като цял тон тухли. Въпросите са твърде много, а отговорите — малко.

— Все пак имам някакво професионално прикритие — поясни той.

— Не е достатъчно. Честно казано, не го правя само заради теб. Ако всичко излезе наяве, със сигурност ще ме отстранят от разследването. Това означава никога да не разберем какво става. А аз очевидно имам проблем с това, което става…

— Значи се разбираме чудесно — кимна Роби.

— Не съм сигурна, че напълно те разбирам. Нито в служебен, нито в личен план. Не съм ти психоаналитик, а просто партньорка. Работя с теб с надеждата, че ще успеем да заловим банда убийци.

— Лио Брум — промълви той. — Откри ли нещо около него? Той каза, че са убили жена му…

— Нищо. Опитваме се да разберем откъде се е появил. В района не открихме кола, която да е негова, а поради късния час можем да изключим метрото. В момента разпитваме шофьорите на таксита с надеждата да открием откъде се е качил.

— Може би се е придвижвал пеша — каза Роби. — Нищо ли не носеше в себе си? Например ключ от хотелска стая?

— Не. В замяна на това открихме нещо интересно.

— Какво?

— Татуировка на рамото. Абсолютно същата като тази на Рик Уинд. Вероятно ще съвпадне и с онази, която Джули е забелязала на ръката на баща си.