Невинните [calibre 1.48.0]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Уил Роби #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Невинните [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
Роби е изпратен да ликвидира млада жена във Вашингтон заради връзка с терористична организация. Но нещо в тази поръчка озадачава наемния убиец, който прави немислимото: в последния момент, надвесен над спящата жена, отказва да я застреля. Сега самият Роби е мишена. На собствените си хора.
При бягството си той случайно среща четиринайсетгодишната Джули, чиито родители са убити от неизвестен мъж. Роби спасява момичето от сигурна смърт и разбира, че не може да я изостави. Но той все още не знае, че семейството на Джули е свързано по някакъв начин със заговор, който би взривил върховете на властта.
Уил Роби е новият харизматичен герой на Балдачи — достоен наследник на хладнокръвния Оливър Стоун.
— Предполагам — сви рамене тя. — Но вече обсъдихме този въпрос.
— Преди да умре, Лио Брум също остави впечатлението, че знае нещо.
Джули избърса една сълза, търкулнала се от дясното ѝ око.
— Не го познавах много добре, но ми се струваше свестен човек. Много харесвах Айда, която винаги се държеше добре с мен.
— Да, трагедията е голяма — кимна Роби. — От Шерил Косман научих, че ден преди да ги убият, родителите ти са вечеряли със семейство Брум. Според нея всички изглеждали така, сякаш са срещнали призрак.
— Ясно.
— Кога за последен път разговаря с тях? Имам предвид, преди да се върнеш у дома онази вечер.
— Малко преди да ме заведат в приемното семейство. После така и не успях да се измъкна, за да отскоча до мама в закусвалнята.
— А тя как изглеждаше, когато я видя за последен път?
— Ами добре. Нормално. Поговорихме си за разни неща.
— Но по-късно, когато убиецът се е появил в къщата ви, тя не е била изненадана, така ли?
— Искаш да кажеш, че нещо се е случило, след като я видях за последен път и преди появата на онзи тип у дома? — премигна момичето.
— Не. По-скоро се е случило във времето, след като си я видяла за последен и преди вечерята със семейство Брум, на която всички са били като попарени.
— Но ние не знаем какво.
— Въпреки това уточняването на този отрязък от време може да ни бъде от полза. Според мен са се случили две неща: или родителите ти са преживели нещо и са го споделили със семейство Брум, или обратното — Брум са открили нещо и са го споделили с майка ти и баща ти.
— А къде остават семейство Уинд?
— Тъкмо там е въпросът. Те не присъстват на вечерята, но явно са били замесени в тая работа. Иначе нямаше да бъдат убити.
— И ти мислиш, че всичко е свързано с нещо, което се е случило, докато са били в армията?
— Такива са ми предчувствията. Няма начин да е друго. Но засега фактите ме опровергават. Най-вече моето участие в схемата. Ако действително аз съм причина за цялата тази операция, защо са замесени твоите родители и близките им семейства? Аз не ги познавам.
— Значи наистина мислиш, че всичко е заради теб?
Роби веднага долови въпроса, който не беше зададен.
Аз ли съм причина за убийството на нейните родители?
— Да — отвърна той. — Съвпаденията станаха твърде много, за да бъдат случайни.
— Значи така — замислено промълви Джули. — Мама и татко са разкрили нещо, което са споделили с останалите. Или обратното. Мъжете са разговаряли за него, защото са стари приятели, още от армията. Но лошите разбират това и започват да ги избиват.
— Има смисъл в думите ти — кимна Роби.
— Предполагам — промърмори тя, избягвайки погледа му.
Роби умишлено остави мълчанието да се проточи. Проговори едва когато напрежението започна да спада.
— Не знам какво става, Джули. Дълбоко съжалявам, ако аз съм станал причината за убийството на твоите родители и приятелите им.
— Не те обвинявам, Уил — промълви тя, но гласът ѝ не звучеше убедително.
Роби скочи и закрачи напред-назад.
— А може би трябва — подхвърли през рамо той.
— Обвиненията няма да ги върнат — въздъхна Джули. — А моето желание си остава същото — искам да пипна тези гадове. Всички до един!
Роби се върна на мястото си.
— Според мен родителите ти и техните приятели са били избити в рамките на двайсет и четири часа след като тримата мъже са научили нещо. Ако успеем да проследим някакъв телефонен разговор или пътуване, или друга комуникация между тях, може би ще имаме по-големи шансове.
— Можеш ли да го направиш? — вдигна глава тя.
— Можем поне да опитаме — каза той. — Проблемът е там, че нищо в тяхното минало не сочи, че именно те са катализатор на това, което се случва.
— Но в техния взвод са служили и други, нали? Един взвод се състои от девет-десет войници и един сержант, който им е командир.
— Откъде знаеш това?
— От учебника по история на САЩ. В него има раздел за Втората световна война. Татко, Уинд и Брум са били трима от членовете на взвода. За теб остава да откриеш останалите шест-седем.
Роби поклати глава. Беше смаян от факта, че е пропуснал нещо толкова очевидно. После очите му попаднаха върху гърдите на Джули, върху които леко помръдваше червена точка.
75
Светкавично осъзнал, че червената точка е лазерният прицел на снайперист, Роби успя да удържи инстинктивната си реакция. Не погледна към прозореца, но беше сигурен, че капаците му са частично отворени. Човекът с пушката беше някъде там, в рамките на хиляда метра от къщата, която вече се беше превърнала в най-несигурното място на света. Вътрешно се прокле за проявената небрежност по отношение на обстановката. Беше непростимо да пропусне отворените капаци.