Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Невинните [calibre 1.48.0]
Невинните [calibre 1.48.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Невинните [calibre 1.48.0]

Электронная книга - «Невинните [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:

Когато законите не могат да свършат работа, идва ред на Уил Роби. Защото Америка има врагове, с които полицията, ФБР и дори армията не могат да се справят. Тогава викат Роби, наемен убиец на правителството на САЩ, който никога не задава въпроси и винаги уцелва мишената. Но след 12 години успешни мисии той допуска непростима грешка в кариерата си.
Роби е изпратен да ликвидира млада жена във Вашингтон заради връзка с терористична организация. Но нещо в тази поръчка озадачава наемния убиец, който прави немислимото: в последния момент, надвесен над спящата жена, отказва да я застреля. Сега самият Роби е мишена. На собствените си хора.
При бягството си той случайно среща четиринайсетгодишната Джули, чиито родители са убити от неизвестен мъж. Роби спасява момичето от сигурна смърт и разбира, че не може да я изостави. Но той все още не знае, че семейството на Джули е свързано по някакъв начин със заговор, който би взривил върховете на властта.
Уил Роби е новият харизматичен герой на Балдачи — достоен наследник на хладнокръвния Оливър Стоун.
1 ... 103 104 105 106 107 108 109 110 111 ... 145
Перейти на страницу:

— Предполагам — сви рамене тя. — Но вече обсъдихме този въпрос.

— Преди да умре, Лио Брум също остави впечатлението, че знае нещо.

Джули избърса една сълза, търкулнала се от дясното ѝ око.

— Не го познавах много добре, но ми се струваше свестен човек. Много харесвах Айда, която винаги се държеше добре с мен.

— Да, трагедията е голяма — кимна Роби. — От Шерил Косман научих, че ден преди да ги убият, родителите ти са вечеряли със семейство Брум. Според нея всички изглеждали така, сякаш са срещнали призрак.

— Ясно.

— Кога за последен път разговаря с тях? Имам предвид, преди да се върнеш у дома онази вечер.

— Малко преди да ме заведат в приемното семейство. После така и не успях да се измъкна, за да отскоча до мама в закусвалнята.

— А тя как изглеждаше, когато я видя за последен път?

— Ами добре. Нормално. Поговорихме си за разни неща.

— Но по-късно, когато убиецът се е появил в къщата ви, тя не е била изненадана, така ли?

— Искаш да кажеш, че нещо се е случило, след като я видях за последен път и преди появата на онзи тип у дома? — премигна момичето.

— Не. По-скоро се е случило във времето, след като си я видяла за последен и преди вечерята със семейство Брум, на която всички са били като попарени.

— Но ние не знаем какво.

— Въпреки това уточняването на този отрязък от време може да ни бъде от полза. Според мен са се случили две неща: или родителите ти са преживели нещо и са го споделили със семейство Брум, или обратното — Брум са открили нещо и са го споделили с майка ти и баща ти.

— А къде остават семейство Уинд?

— Тъкмо там е въпросът. Те не присъстват на вечерята, но явно са били замесени в тая работа. Иначе нямаше да бъдат убити.

— И ти мислиш, че всичко е свързано с нещо, което се е случило, докато са били в армията?

— Такива са ми предчувствията. Няма начин да е друго. Но засега фактите ме опровергават. Най-вече моето участие в схемата. Ако действително аз съм причина за цялата тази операция, защо са замесени твоите родители и близките им семейства? Аз не ги познавам.

— Значи наистина мислиш, че всичко е заради теб?

Роби веднага долови въпроса, който не беше зададен.

Аз ли съм причина за убийството на нейните родители?

— Да — отвърна той. — Съвпаденията станаха твърде много, за да бъдат случайни.

— Значи така — замислено промълви Джули. — Мама и татко са разкрили нещо, което са споделили с останалите. Или обратното. Мъжете са разговаряли за него, защото са стари приятели, още от армията. Но лошите разбират това и започват да ги избиват.

— Има смисъл в думите ти — кимна Роби.

— Предполагам — промърмори тя, избягвайки погледа му.

Роби умишлено остави мълчанието да се проточи. Проговори едва когато напрежението започна да спада.

— Не знам какво става, Джули. Дълбоко съжалявам, ако аз съм станал причината за убийството на твоите родители и приятелите им.

— Не те обвинявам, Уил — промълви тя, но гласът ѝ не звучеше убедително.

Роби скочи и закрачи напред-назад.

— А може би трябва — подхвърли през рамо той.

— Обвиненията няма да ги върнат — въздъхна Джули. — А моето желание си остава същото — искам да пипна тези гадове. Всички до един!

Роби се върна на мястото си.

— Според мен родителите ти и техните приятели са били избити в рамките на двайсет и четири часа след като тримата мъже са научили нещо. Ако успеем да проследим някакъв телефонен разговор или пътуване, или друга комуникация между тях, може би ще имаме по-големи шансове.

— Можеш ли да го направиш? — вдигна глава тя.

— Можем поне да опитаме — каза той. — Проблемът е там, че нищо в тяхното минало не сочи, че именно те са катализатор на това, което се случва.

— Но в техния взвод са служили и други, нали? Един взвод се състои от девет-десет войници и един сержант, който им е командир.

— Откъде знаеш това?

— От учебника по история на САЩ. В него има раздел за Втората световна война. Татко, Уинд и Брум са били трима от членовете на взвода. За теб остава да откриеш останалите шест-седем.

Роби поклати глава. Беше смаян от факта, че е пропуснал нещо толкова очевидно. После очите му попаднаха върху гърдите на Джули, върху които леко помръдваше червена точка.

75

Светкавично осъзнал, че червената точка е лазерният прицел на снайперист, Роби успя да удържи инстинктивната си реакция. Не погледна към прозореца, но беше сигурен, че капаците му са частично отворени. Човекът с пушката беше някъде там, в рамките на хиляда метра от къщата, която вече се беше превърнала в най-несигурното място на света. Вътрешно се прокле за проявената небрежност по отношение на обстановката. Беше непростимо да пропусне отворените капаци.

1 ... 103 104 105 106 107 108 109 110 111 ... 145
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)