Изгубена завинаги
- Автор: Кобен Харлан
- Серия: Майрън Болитар #9
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубена завинаги». Краткое содержание книги:
- Може би ще успея да го смаля. Казах ти, че засякохме
„Спасете ангелите", в „Официалната практика на Албин
разговор от Патърсън, Ню Джърси.
Ларами", за разкритията ми в областта на осиновяването
- Така.
на ембриони, за телефонното повикване, което Териса бе
- Повечето разговори идват или са насочени отвъд Океа
получила преди минути. На няколко пъти ме прекъсна, за
на, но някои са проведени вътре в Съединените щати. Нали
да ми задава въпроси. Отговарях, колкото е възможно по-
знаеш, че престъпните елементи се свързват помежду си по
изчерпателно. Когато свърших, той захвана:
електронната поща?
- На първо място, трябва да разберем кое е момичето.
- Мисля, че е логично.
Ще направим копия на снимката. Ще изпратя една по
- Защото остават анонимни. Създават си акаунт при сво
имейла на Льофевр. Ако е американка, вероятно е била
боден доставчик и използват него.
в Париж по линията на някоя програма за обмен. Той ще
- В такъв случай?
разузнае.
- Разговорът включваше електронен адрес, създаден
- Добре - съгласих се аз.
преди осем месеца в библиотеката „Марк Твен" в Рединг,
- Каза, че са се обадили по мобилния телефон на Териса,
щата Кънектикът. Намира се на двайсетина километра от
нали?
Данбъри.
-Да.
Замислих се върху казаното.
- Предполагам, че отсрещният номер не се е изписал на
- Това е брънка от някаква верига.
екрана?
- Да. Дори нещо повече: библиотеката се използва от
Не ми бе хрумнало да попитам. Погледнах към Териса.
местното смесено подготвително училище, наречено „Кар-
Тя кимна с глава. Отговорих:
вър Академи". Може и да извадим късмет. Твоята „Кари"
- Точно така.
може да учи там.
- В колко часа?
- Ще провериш ли?
Отново погледнах към нея. Тя отправи поглед към ча
- В момента някой ми звъни. Но Рединг е само на час и
совника в телефона си и ми съобщи точния час на обажда
половина път от тук. Бихме могли да бръмнем с автомоби
нето.
ла до там и да покажем снимката.
- Ще ти звънна след пет минути - отсече Берлеан и зат
- Искаш ли аз да карам?
вори.
Берлеан въздъхна:
Появи се Уин и попита:
- Мисля, че така ще е най-добре.
- Добре ли сте всички?
- Великолепно.
- Погрижиха се за родителите ти. И за Есперанца, както .
и за офиса.
Кимнах с глава. Телефонът отново звънна. Беше Берлеан.
- Като че ли имам новина - заяви той.
268
269
Т Р И Й С Е Т И Ш Е С Т А Г Л А В А
- Значи не е това.
- Аз съм доста забавен човек - каза Берлеан. - Но и това
не е.
- Тогава какво? - попитах.
- Казвал съм ти.
Убедих Териса да не идва, което не бе никак лесно -
- Кажи ми го пак.
помолих я да остане тук в случай на нужда. Обещах й, че
- Харизмата - отвърна Берлеан. - Притежавам свръхес
щом научим нещо, ще й се обадим. Тя се съгласи с неохота.
тествено обаяние.
Нямаше нужда всички да се скупчим на едно място, трябва
Усмихнах се.
ше да разпределим силите си. Уин щеше да е наблизо, за да
- Трудно бих го оспорил.
охранява Териса, но и двамата щяха да правят проучвания
и в други посоки. Най-вероятно ключът към загадката се
криеше в „Спасете ангелите". Ако можехме да видим до
кументите на организацията, щяхме да научим фамилията
Рединг имаше по-селски вид, отколкото очаквах - зас
и адреса на Кари, да открием осиновителите й, майката су
пал, непретенциозен град с пуританска архитектура, харак
рогат или каквото щете там и да се опитаме да установим
терна за Нова Англия, огромни постмодерни претенциозни
сегашното й местонахождение.
къщи замъци, крайпътни магазинчета за антикварни стоки,
стареещи селскостопански земи. Над зелената врата на
В автомобила Берлеан попита:
скромната библиотека имаше табела, на която пишеше:
- Бил ли си женен?
БИБЛИОТЕКА „МАРК ТВЕН", а отдолу, с по-малки бук
-Не. А ти?
ви: „ДАР ОТ САМЮЪЛ Л. КЛЕМЕНС."
Той се усмихна.
Стана ми интересно, но не му беше времето да проявя
-Четири пъти.
вам любопитството си. Отправихме се към гишето на биб-
-Леле!
лиотекарката.
- И четирите женитби свършиха с развод. Но не съжаля
Тъй като Берлеан носеше полицейската си значка, макар
вам за никоя от четирите.
и не за този район, оставих го той да говори,
- Дали и бившите ти съпруги биха казали същото?
- Здравейте - поздрави Берлеан.