Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
— Дано не си прав, Бен. И най-ограниченият умствено е способен да вземе решение в полза на убийството. Обаче е нужно истинско мъжество, за да пощадиш живота на един враг. Не си ли съгласен, Бен? Взех едно трудно решение. Оставих врага си жив, защото някога ми беше приятел. Самият аз не мога да го повярвам, но съм доволен.
— Не, не съм съгласен. Според мен си си изгубил ума. Той с жив и на свобода. Ако някой ден му се открие възможност да те ликвидира, ще го направи. Ти взе неправилно решение, Бефино, и това ти е известно. Дано не съм близо до теб, когато те нападне.
— Е, и без това оная проклета киселина стана съвсем слаба — измърмори Бепи.
В общи линии заведението в китайския квартал работеше добре. Бяха изминали няколко спокойни месеца, когато пристигнаха четирима азиатци на по около двадесет и пет години поискаха да се видят със собственика. Всеки от тях дъвчеш клечка за зъби и бяха облечени в бели пуловери с високи яки кожени каратистки ръкавици и бели кецове.
Смях напуши Маймуната, но той прояви благоразумие.
— Какво ще поръчате, момчета? — попита ги той, разбърквайки доматения сос.
Те се приближиха до щанда и съвсем спокойно застанаха в редица.
— Ти ли собственик на това заведение? — попита единият.
— Кой се интересува? — отвърна Маймуната.
— Аз, Джими Лий. Аз се интересувам.
— Името ви не ми говори нищо — отговори Маймуната. — Продавате ли нещо?
Джими Лий се ухили самодоволно и даде знак на приятелите си да заобиколят тезгяха. Маймуната видя, че заемат позиции, и бързо отговори:
— Не съм собственикът. Само работя на щанда. Той е собственост на едни хора от Елизабет стрийт. Вие какъв сте, търговски посредник ли? — попита той отново, нервно, опитвайки се да подхване разговор.
— Не. Аз не търговски посредник, но ти предлага застрахователна полица за закрила. Предлага ти закрила от неприятности в китайски квартал — каза му Джими Лий.
— Закрила ли? Ние нямаме нужда от никаква закрила — отвърна Маймуната. — Обаче ще предам на собственика. Става ли? Той се отбива тук всеки ден. Ще му кажа, че сте идвали.
— Да, кажи му, че ви трябва закрила от неприятности в китайски квартал. Вие ще плаща по стотачка на седмица, а ние ще се грижи никой да не прави неприятности на вас.
— Сто долара на седмица? Наемът тук е само сто долара месечно. Момче, жиците ти май наистина дават на късо. Да не си пийнал, а? — Маймуната се усмихна. — Аха. Ясно. Ти действително си търговски посредник. Продаваш неприятности, а аз трябва да си купя застрахователна полица, иначе… Нали така?
— Не. Аз ти предлага закрила. Не продава неприятности. Неприятности без пари. За тях няма плаща.
Четиримата китайци започнаха да се смеят.
Маймуната се подготви за битка, като придърпа една дълга двузъба вилица по-близо до себе си. Погледна Джими Лий в очите и зачака следващия му ход.
— Какво ще кажеш за това? — попита с усмивка Джими Лий.
— Ще кажа да се разкараш, жълтурче. Изчезвай! Отивай да си лапаш макарите, обаче вземи и останалата сган със себе си.
Лицето на Джими Лий помръкна и той започна да квичи гневно на китайски. Чул шумотевицата, Господин Шишко изхвърча на бегом от канцеларията си. Видя, че този, който крещи, е Джими Лий, и отстъпи обратно в кабинета с четири гигантски крачки назад. Маймуната не забеляза това.
Джими Лий беше известен в китайския квартал като шеф на бандата Сунга от Хонконг. Сключваше насилствени застраховки и цедеше всички бедни търговци от китайски произход. Беше си спечелил репутация на закоравял убиец без капка милост. Носеха се слухове, че в Китай е обезглавявал даже и деца. Реши ли, че трябва да умреш, загиваш на мига. Маймуната обаче не знаеше нищо за това.
Четиримата китайци се впуснаха в атака и го издърпаха през тезгяха. Започнаха да си го прехвърлят с ритници, а после със саблени удари на ръцете. Маймуната изгуби някъде дългата вилица, но продължи да се съпротивлява и стовари бърз нокаутиращ удар в главата на единия, после повали друг с мощен удар по слепоочието. Когато вторият падна на пода, другите трима нададоха вой и се заеха сериозно да обработват Маймуната. Удряха го, с каквото им попадне. Скоро от ушите и ноздрите му рукна кръв.
Беше наранен жестоко, но изненадващо, все още бе в съзнание и усещаше побоя, който му нанасяха. Пресегна се неочаквано и хвана единия от нападателите си за крака. Строполиха се заедно на пода, но не го изпусна. Получавайки жестоки удари и ритници от другите трима, той започна да събира сили. Държеше здраво, дращеше, хапеше и продължаваше да получава юмруци, каратистки удари и ритници в главата. Отваряха се кървящи рани.