Невиждани академици

Гленда това не я впечатли, както се беше замислила по въпроса, дали вълкът все пак не може да си смени нрава. Вярно, малко късничко дойде. Освен това той и написа онова хубавото стихотворение... Много нещо значи това, едно стихотворение. Кой би си помислил? Изобщо все едно не е той...

И ето че внезапно Лут изчезна, вратите се оказаха широко отворени и ето ги влизат капитаните с техния антураж, всичките притеснени, някои навлекли непривични за тях костюми, а някои вече леко поклащащи се, понеже представата на магьосниците за аперитив включва почивка с кафе и закуски, докато в същия момент в кухнята ще да се подреждат подноси, готвачите ще попържат наляво и надясно, а пещите ще бумтят, докато... докато... Какво ли е всъщност менюто?

Службата на невидимия фронт в Невиждания университет беше въпрос на съюзи, вражди, задължения и услуги, всичкото това оплетено и преплетено до полуда. Гленда я биваше в това. Нощната кухня винаги е била щедра към останалите труженици и към настоящия момент Голямата зала й дължеше куп услуги, дори и ако тя самата не беше сторила нищо повече освен да си затваря устата. И така, тя се насочи към Лъскавия Робърт, един от главните сервитьори, който и кимна предпазливо, както се полага пред някой, който знае за теб неща, които не би било желателно да стигнат до ушите на майка ти.

- Меню намира ли ти се? - попита тя.

Един брой беше бързо изваден изпод една салфетка. Гленда го прочете и се ужаси.

- Ама това не е като за тях!

- Богове мили, Гленда, - подсмихна се Робърт - Да не би да ми казваш, че е прекалено добро за тях?

- Ама тук е пълно с „авек”. Почти всяко блюдо има по някой „авек”, а нещата с „авек” искат култивиран вкус. Искам да кажа, тези тук да ти приличат на хора свикнали да ядат на чужд език? Майчице мила, и при това им поднасяте бира! Бира с авек!

- Предлагаме богат избор от вина. Те предпочетоха бира, - отвърна хладно Робърт.

Гленда се вгледа в капитаните. На тях май им харесваше. Нали имаше на аванта ядене и пиене и, макар яденето да имаше малко непривичен вкус, за сметка на това го имаше на корем, за сметка на това пиенето беше насърчително привично на вкус и него също го имаше на корем. На Гленда това не й хареса. Боговете да са и свидетели, ритнитопката напоследък и без това беше станала доста отвратителна, но все пак... добре де, на нея не й беше съвсем ясно, какво точно я тревожеше, но все пак...

- Моля, госпожице?

Тя погледна надолу. Някакво младо ритнитопковче беше решило да се обърне към единствената жена в университетска ливрея, която не беше натоварена с два подноса наведнъж.

- Да ви помогна с нещо?

Той понижи глас:

- Тази зърнестата каша има вкус като на риба, госпожице.

Тя хвърли един поглед на останалите подхилващи се лица около масата му.

- Това се нарича черен хайвер, господине. Добър е за втвърдяване на скрития ви инструмент.

Цялата маса, като един добре наквасен пияч, се запревива от смях. Само младежът остана озадачен.

- Аз не си нося инструмент, госпожице.