Знакът на Атина

Пайпър и Джейсън се заеха с почистването на долната палуба, в която цареше хаос след атаката на чудовището. Прекараха по-голямата част от деня в подреждане на лазарета и складовата площ, но Пайпър нямаше нищо против. Първо, така прекарваше повече време с Джейсън и второ, експлозиите миналата нощ я бяха принудили да уважава гръцкия огън. Не искаше стъкленици с опасното вещество да се търкалят по коридорите посред нощ. Докато оправяха конюшните, Пайпър се замисли за нощта, която Анабет и Пърси бяха прекарали тук долу. Щеше й се да изкара подобна нощ с Джейсън, сгушена до него, щастлива от присъствието му. Защо те не бяха нарушили правилата?

Джейсън просто не беше такъв. Той бе роден за водач и винаги даваше пример. Не му бе лесно да нарушава правилата. Рейна несъмнено се възхищаваше на това негово качество. Пайпър също. През по-голямата част от времето.

Единственият път, когато го бе убедила да направи нещо нередно, бе в училище „Уилдърнес“, когато една нощ бяха излезли на покрива, за да наблюдават метеоритния дъжд. Тогава се бяха целунали за първи път.

За съжаление, се оказа, че този спомен е фалшив — плод на мъглата, спусната над ума й от Хера. Пайпър и Джейсън сега наистина бяха заедно, но връзката им се основаваше на една илюзия. Пайпър не бе сигурна, че може да накара Джейсън да излезе посред нощ с нея.

Тя подреди сеното на купчини, докато Джейсън оправяше една от счупените врати на конюшните. Стъклената плоча на пода блестеше от океана под нея — зелена шир от светлина и сенки, която потъваше в безкрая. Пайпър продължаваше да поглежда към плочата, сякаш очакваше там да се появи лицето на чудовище или пък на водните канибали от приказките на дядо й. Единственото, което видя обаче, бяха пасажи херинга. Докато гледаше как Джейсън работи, не можеше да не се възхити на лекотата, с която той вършеше всичко, все едно дали оправяше врата, или полираше седла. Работата не бе само в това, че имаше силни и сръчни ръце, макар Пайпър да ги обожаваше. Тайната бе в неговата увереност. Той правеше това, което трябва да се свърши, без да се оплаква. Беше запазил чувството си за хумор, макар че сигурно бе невероятно изморен от това, че не бе спал миналата нощ. Пайпър не обвиняваше Рейна за това, че го харесва. Когато ставаше дума за работата и отговорностите, Джейсън бе римлянин до мозъка на костите си.

Пайпър си спомни за чаеното парти, което майка й бе устроила в Чарлстън. Зачуди се какво ли бе казала богинята на Рейна преди година и защо това бе променило отношението на момичето към Джейсън. Дали Афродита я бе посъветвала да ухажва Джейсън, или обратното?

Пайпър не бе сигурна, но й се искаше майка й да не се бе появявала в Чарлстън. Обикновените майки винаги посрамваха децата си, но божествените, които канеха приятелките ти на чай, за да им говорят за момчета, направо ги унизяваха. Афродита бе обърнала такова внимание на Анабет и Хейзъл, че на Пайпър й стана неудобно. Когато майка й се заинтересуваше от нечий любовен живот, това обикновено бе за лошо. Означаваше, че ще стане някаква беля. Или, както се изразяваше Афродита, обрат.