Без теб

Дневникът на Гран-Дюк

Малката халкичка злато, старателно прибрана в пластмасово пликче, замина за Розни-су-Боа, където бе най-добрата криминална лаборатория във Франция, както впрочем и фасовете, бирените кутии и маса други неща, събрани в колибата на Мон Терибъл. Все още имах връзки с някои ченгета. А и разполагах с пари, за да им платя. Нямаше нищо или почти нищо незаконно в действията ми, просто правех паралелно разследване. Неофициално, но все пак разследване. Резултатите пристигнаха след осем дни. Двумилиметровата халкичка, намерена в гроба пред колибата, беше златна. Това бе единственото сигурно нещо. Не бе възможно да се установи от толкова малко късче дали то е от бебешка гривничка, верижка или гривна. Или пък от висулка. Или пък от кучешки медал. Бе невъзможно и да се разбере дали украшението, от което халкичката бе част, бе изработено у „Турние“. Дали е купена от площад „Вандом“, или от който и да било друг златар в някое градче от област Франш-Конте. Халкичка от златно украшение... Това още повече усложняваше случая. Защо бе закопана в този гроб, под малкия мавзолей от камъни?! Откъде бе тази халкичка? Кой я бе закопал там? Пълна мистерия! Цената на гривничката в обявите за издирването ѝ бе достигнала седемдесет и пет хиляди франка. Смешна работа! Огромна сума за гривничка, на която в най-добрия случай щеше да липсва една халкичка... Главозамайваща сума във всеки случай. Отдавна бях загубил всяка надежда, че някой ще се обади... И въпреки това... Тогава не го знаех, но плувката на въдицата щеше да се разклати и кордата щеше да се обтегне. Щеше да се появи и риба. Едра риба. Е, всичко е относително. Рибата щеше да клъвне чак след две години... Не бъдете нетърпеливи. Скоро ще ви разкажа какво се случи. По отношение на „съспенса“ смятам, че няма от какво да се оплаквате. Една безкрайна година за мен, а за вас – само няколко страници.