Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
Не му остана време да си задава дълго този въпрос, защото стоманеното дуло се намести между краката му. Усети как се опря върху ципа му. Той инстинктивно отпусна хватката си.
– Остани така вкопчен в мен, Витрал! – прошепна Малвина в ухото му. – Нека ни мислят за влюбени и да не виждат маузера, който се опира в топките ти. Веднага свали лапите си от врата ми.
Погледът на Марк обиколи огромната зала. Никой не им обръщаше внимание. Голям брат и малката му сестричка. Прегърнати. Това всъщност бе почти самата истина. Острият глас на Малвина сякаш изсвистя:
– Къде ти е раницата?
– Няма я, както виждаш. Искаш да се съблека гол ли? Тук, пред всички?
Марк несръчно се опитваше да печели време. Мислено прокле глупостта си. Нали знаеше, че тази идиотка е въоръжена!
– Да се съблечеш тук ли? Ами защо пък не, Витрал? До известна степен си сладък. Е, малко си глуповат, но си мил. А освен това си принуден да правиш каквото искам.
Капки пот обливаха врата на Марк. Маузерът притискаше слабините му, а лявата ръка на Малвина се плъзна по десния му крак. После се качи нагоре. Марк потрепери. Дулото се отдръпна с няколко сантиметра, а пръстите на Малвина докоснаха гънките на слабините му и погалиха джинсите му. Малвина се притисна по-силно до Марк и засили ласките си.
– Ако мръднеш, ще стрелям!
Марк се сети за трупа на Гран-Дюк. С куршум в сърцето. Малвина не блъфираше. Тази откачалка бе способна да го гръмне насред гарата пред стотици свидетели.
– Нещо не ти става, Витрал – продължи Малвина. – Да не би да не ти харесвам?
На Марк не му беше до саркастични забележки. Пръстите на Малвина лазеха по него като гладки крачета на дребно влечуго. Тя галеше джинсите му в областта на слабините. Несръчно, но доста силно за детинската ѝ ръка. Гласът ѝ отново изсвистя:
– Какво, нещо се бавиш, а? Не ти става? Може би предпочиташ сестра ми?
Марк пое дълбоко въздух, за да се успокои. Бе готов да рискува, да сграбчи тази тъпачка за раменете и да я прати по дяволите. Може би нямаше да се осмели да стреля... Но въпреки това не направи нищо и не каза нищо.
– Онемя ли, Витрал? Нямаш какво да кажеш ли? Не казвай, че сестра ми не те побърква! Не се колебай, изплюй камъчето. Не съм ревнива. Много добре знам, че тя е красива, толкова красива, колкото аз съм грозна. Красавицата и звярът. От нас двете може да се получи нещо средно... нещо като Грозното патенце!
Ръката на Малвина слезе по-надолу и през джинсите погали тестисите на Марк. По-скоро ги намачка и омеси като тесто. Действията ѝ бяха несръчни, като че ли за първи път докосваше мъжки гениталии.
– Не ти ли става? Ще ти кажа защо не ревнувам. Не се ли досещаш?!
Малвина се учеше бързо. Момичешките ѝ пръсти ставаха по-нежни, плъзгаха се по члена му, наместваха се между краката му. Марк се чувстваше омърсен, изнасилен. Толкова по-зле, нямаше избор. Трябваше да я отблъсне. Да я притисне до някоя стена. Малвина сякаш четеше мислите му и отново опря дулото на маузера в слабините му. Болката се усили.
– Не разбираш, а? Ще ти обясня. Ако приличам на чудовище, то за това не е виновна Лиз-Роз. Съвсем не. Ти си виновен. Виновни са Витрал. Вие откраднахте сестра ми! Какво ще кажеш, а? Можеш ли да възразиш? Лекарите казаха, че отказвам да раста. Преди аз бях също толкова красива, колкото и Лиз-Роз. И щях да стана също толкова красива и сега. И също толкова висока. И също толкова възбуждаща, нали? Само че отказвах да раста. Витрал ми взеха сестричката, благодарение на която щях да стана красавица. Двете щяхме да си правим прически, да се гримираме. Щяхме заедно да си избираме дрехи. Също и момчета. Но ти открадна всичко това, Витрал! За кого да съм красива, а, за кого?!
Марк дишаше дълбоко. Малвина поотдръпна пръстите си. После прошепна в ухото му:
– Целувал ли си сестра ми, Марк? Я кажи...
Какво да ѝ отговори? А дали Малвина очакваше отговора му? Марк трепереше. Минувачите ги побутваха с безразличие. Никой на гарата не мислеше, че допирът им е странен.
Пръстите на момичето възобновиха нездравата си игра.
– Ти си готино момче, Витрал. Трябва да чукаш момичета. Много момичета. Защо ти е необходима точно сестра ми? Защото си извратен, нали?
Дулото на маузера се притисна още по-силно в слабините му.
– Ако не се възбудиш, ще те пречукам, Витрал. Лиз-Роз ще се върне. При нас. В дома си. Лошият сън свърши. Онази малка курва Емили е пукнала в самолета. Няма да ми вземеш сестричката втори път...