Без теб

В чакалнята на гара „Сен-Лазар“ Малвина дьо Карвил се успокои така бързо, както бе избухнала. Отдалечи се, ругаейки опашката пред автомата. Едрият младеж, когото бе обидила, ѝ обърна гръб и вдигна рамене. Повече никой не обърна внимание на това парче истерична женска плът.

Никой, с изключение на Марк.

Така значи. Малвина дьо Карвил го бе проследила! Марк усети как в гърдите му се надига гняв. Тази откачалка бе решила да го следва до Диеп ли? Само че в момента той имаше предимство, защото се намираше на обществено място. Тълпата го закриляше. Трябваше да се възползва...

Марк скочи на крака. Сложи тетрадката на Гран-Дюк в раницата, а после я пъхна в ръцете на келнера и без да му даде възможност да проговори, му каза:

– Бихте ли ми пазили раницата за няколко минути? Връщам се веднага! Внимавайте! В нея има ценни неща. Всичките ми лекции са вътре.

Смаяният келнер притисна раницата към гърдите си. Марк вече се бе отдалечил, а Малвина се намираше на няколко десетки метра от него. Тя се колебаеше къде да застане – зад внушителната опашка пред касите, или да се върне при автоматите. Или пък изобщо да не си купува билет. Бе с гръб към Марк. Той не можеше да очаква по-добър случай.

Марк се промъкна между натоварените с багаж пътници и застана право пред нея. Изпитваше животинска нужда да се разтовари от напрежението. Сложи ръка на рамото на Малвина, сграбчи здраво вълнения ѝ пуловер и почти я отлепи от земята. Марк бе поне с тридесет сантиметра по-висок от младата жена и тежеше два пъти повече от нея. Старателно я отмъкна на няколко метра встрани, близо до един автомат за сандвичи и напитки, за да се отделят от тълпата.

Малвина демонстрира усмивка на лека изненада.

– Вече не можеш без мен, а, Витрал?

Юмрукът на Марк безмилостно мачкаше пуловера ѝ.

– Какво търсиш тук?

– Ами, отгатни...

Ръката на Марк се доближи до врата на Малвина. Малко вратле на нищожество. Можеше да го обхване с пръстите на едната си ръка. Марк се притисна още по-плътно до нея. Никой не им обръщаше внимание. Вземаха ги за двойка, която се прегръща, преди пътуването да ги раздели.

– Проследила си ме? Как разбра, че ще дойда на гара „Сен-Лазар“?

– Е, много трудно беше да се сетя, няма що! Мнооого трудно! Къде ще потърси спасение побегналият с всички сили от Кувре Марк Витрал? Непременно в полите на баба си...

– Добре... Ти си най-съобразителната! Но те предупреждавам, че ако те видя в моя влак, ще те изхвърля през вратата.

Марк хвана още по-здраво Малвина. Яката на пуловера остави червена следа върху кожата ѝ.

– Разбра ли?

Малвина дишаше трудно. И въпреки това все още ту се усмихваше насила, ту се мръщеше от болка. Без да отпуска хватката, Марк повтори въпроса си:

– Разбра ли?

Малвина се задъхваше. Марк се питаше докъде можеше да стигне. Колко още време можеше да я стиска за врата? Малвина приличаше на отскачаща боксова круша. Марк не усещаше нито един от симптомите на агорофобията си, напротив, сред тълпата се чувстваше всемогъщ, въпреки че гневът го заслепяваше. Докъде щеше да го доведе той?