Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Разбира се, че нямат, да не сме тъ… Хей, я стига. Ако обичате, не ни барайте нещата — рече Джийн и сякаш по някакъв негласен знак двамата с Локи се пресегнаха и се заловиха за скалата, като трескаво опипваха за опори за ръцете и краката.
— Че защо не? Такива хубави дрехи, господа, просто не мога да се удържа, те ме привличат, един вид.
— Ако изчакаш там — рече Локи и се приготви да се покатери нагоре, — един от нас за няколко минути ще се изкатери и съм убеден, че можем да се разберем като възпитани хора.
— Идеята да ви оставя там, долу, също някак си ме привлича, щом ви е все едно, господа. — Мъжът се поразмърда и в дясната му ръка се появи брадва. — Много хубав чифт сатъри сте оставили тука при палтата ви. Ама страшни ся. Такива не бях виждал.
— Много учтиво от ваша страна, че го казвате — провикна се Локи.
— Леле-мале, сега я втасахме — измърмори Джийн.
— Но ми се ще да изтъкна, че нашият кочияш при каретата скоро ще дойде да ни види как сме и ще носи и арбалета си — продължи Локи.
— А, да не говорите за мъжа в несвяст, който аз треснах по главата с камък, господине? Извинете, но трябва да ви съобщя, че беше пиян.
— Не ви вярвам. Не сме му дали толкова бира!
— Ще прощавате, ама той не е излязъл мъж на място, господа. Хърба, да знаете. И затова сега спи. Пък и без туй нямаше арбалет. Проверих.
— Е, надявам се, че няма да ни се сърдите, че опитахме — рече Локи.
— Не, ни най-малко. Добър опит. Тъй де, направо похвален. Ама аз се интересувам, един вид, от местонахождението на кесиите ви, ако нямате нищо против.
— Тук долу при нас, на сигурно място — отвърна Локи. — Възможно е да бъдем убедени да ги предадем, но ще трябва да помогнете и да ни издърпате горе, ако ги искате.
— Е, по този въпрос ние с вас имаме известни разлики във възгледите — рече непознатият. — След като вече знам, че са у вас, мисля, че ще ми е по-лесно просто да ви кръцна въжетата и после спокойно да си ги прибера.
— Освен ако не сте много по-добър катерач, отколкото изглеждате… — рече Джийн. — Да се спуснете чак долу й да се изкатерите горе само заради нашите кесийки?
— А пък те са малки — додаде Локи. — Кесийките ни за скално катерене. Специално изработени така, че да не ни теглят надолу. Почти нищо не побират!
— Мисля, че вероятно имаме различни представи за това що е нищо. И няма да ми се наложи да се спускам — рече непознатият. — До дъното на пропастта има и по-лесни пътища, ако знаеш къде да вървиш.
— Я стига глупости — заяви Джийн. — Тези въжета са от полукоприна, доста време ще ви трябва, за да ги прережеше. Несъмнено повече, отколкото ще ни отнеме да се изкатерим догоре.
— Сигурно — отвърна мъжът с наметалото. — Но ако се изкатерите, аз още ще съм тука горе, нали? Мога просто да ви бутна от ръба и после да си направя от черепите ви купички за супа. Ще видите вие!
— Но ако останем тук долу, така и така ще умрем, така че по-добре да се покатерим и да умрем в бой — рече Локи.
— Е, на вашата да е, господине. Целият този разговор започва да се върти в кръг, ако нямате нищо против, и затова веднага ще почна да режа въжетата. На ваше място бих си кротувал долу.
— Ей, ти си окаяно пале! — кресна Локи. — Всяко трето дете може да убие безпомощни мъже, увиснали на скала. Имаше времена, когато бандитите имаха куража да се бият с нас лице в лице и да си спечелят парите!
— На какво точно ви приличам, господине, на почтен търговец ли? Да виждате татуировки на гилдия по ръцете ми? — Той коленичи и се залови методично да сече нещо с брадвата на Джийн. — Да ви размажа на скалите долу ми се вижда чудесен начин да си спечеля парите. Даже още по-чудесен, щом ще ми приказвате така нелюбезно.
— Ти си отрепка! — извика Локи. — Пъзливо псе, помияр, проклет не само защото си алчен, но и защото си страхливец! Боговете плюят на безчестните, знаеш! Ще попаднеш в студения и тъмен ад!
— Направо пращя от чест, господине. Имам сума ти. Държа си я тука, между празния стомах и сбръчкания бял гъз, който, между другото, можете да цункате.
— Добре, добре — рече Локи. — Исках просто да видя дали би могъл да бъдеш подлъган. Ръкопляскам на твоето самообладание! Но несъмнено да ни издърпаш горе и да ни задържиш срещу откуп е по-доходоносно за теб!
— Ние сме важни люде — рече Джийн.
— И имаме богати и важни приятели. Защо просто не ни задържиш в плен и не изпратиш писмо с искане за откуп?