Вълкът през зимата [bg]

Е, тази последна част не беше толкова ясна, въпреки че катедралата в Отан с нейните изображения на изяждане откриваше една възможна сфера за предположения.

Затворих книгата, платих си бирата и излязох от бара. Времето се беше постоплило - не много, но синоптиците обещаваха, че най-тежката част от зимата е вече отминала за тази година - според мен малко прибързано. Небето бе ясно и докато паркирах пред моята къща, откъм солените тресавища лъхаше мирис на свежо и чисто. Заобиколих към задната врата, за да вляза през кухнята. Станало ми бе навик, откакто Рейчъл и Сам се изнесоха. Влизането отпред и видът на празния коридор бяха някак си по-потискащи от минаването през кухнята, където и без това прекарвах по-голямата част от времето си. Отворих вратата и посегнах да набера кода на алармата, когато мъртвата ми дъщеря заговори зад гърба ми. Каза само една дума

тате

и тя съдържаше в себе си изгледите за живот и надеждата за смърт, за край и начало, за любов и раздяла, спокойствие и гняв - всичко това обвито в две прошепнати срички.

Вече се хвърлях на пода, когато ме улучи първият изстрел от ловна пушка и сачмите откъснаха кожата от гърба ми, косата от черепа ми, плътта от костите ми. Горях. Намерих сили да ритна вратата и я затворих, но вторият изстрел изби ключалката и по-голямата част от стъклото и ме засипа с трески и отломки. Кръвта ми покриваше пода и когато опитах да се изправя, краката ми се хлъзгаха. Дотътрих се някак до коридора и в този момент зад мен проехтяха пистолетни изстрели. Почувствах силата на ударите им в гърба, в рамото и хълбока си. Снижих се отново, болката стана непоносима и реших, че трябва да извия тялото си наляво. Изкрещях, когато паднах на пода, но вече почти бях преминал през прага на офиса. Дясната ми ръка напипа ъгъла на стената и се довлякох вътре. Отново затворих вратата с ритник и успях да седна, подпрял гръб на бюрото. Извадих пистолета. Вдигнах го и изстрелях един куршум. Не знаех какво е уцелил. И не ме беше грижа. Достатъчно бе, че пистолетът е в ръката ми.