![Драконите на сломеното слънце [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/4/drakonite-na-slomenoto-slnce-bg-download.jpg)
Драконите на сломеното слънце [bg]
- Автор: Уэйс Маргарет, Хикмэн Трэйси
- Серия: Войната на душите #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 954-761-174-7
- Переводчик: Петр Тушков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Драконите на сломеното слънце [bg]». Краткое содержание книги:
— Само защото ти ме посъветва да го направя! — възрази Конал.
— Тогава имах своите причини — рече Глокъс. Той се озърна към гостите, все така заети в своите разговори. Гласовете им развълнувано звънтяха над притихналата градина. Името „Силваношей“ вече се долавяше съвсем ясно през огрения от звездната светлина мрак. — Причини, които един ден ще ти се изяснят напълно, приятелю. Просто ми имай доверие.
— Много добре. Как ми препоръчваш да се отнеса с младежа?
— Провъзгласи го за Говорител на Звездите.
— Какви ги говориш? — генералът изглеждаше като поразен от гръм. — Този… син на мрачни елфи… Говорител на Звездите…
— Овладей се, скъпи приятелю — опита се да го успокои съветникът. — Ще се поучим от Квалинести, Силваношей ще управлява само привидно. Ти ще останеш генерал на Бързоходците. И ще запазиш контрола си над войската. В действителност управник на Силванести ще бъдеш пак ти. Междувременно младежът ще получи поста на Говорител. Така народът може да се радва до насита. Въздигането му на трона ще сложи край на броженията, които ни тревожат напоследък. Веднага щом постигнат целта си, несъгласните — и тук говоря основно за кирата — ще престанат да ни създават неприятности.
— Не мога да повярвам, че говориш сериозно, Глокъс — клатеше глава Конал.
— Никога през живота си не съм бил по-сериозен, приятелю. Така хората ще имат отдушник, пред когото да изливат грижите и злочестините си. А ти ще си напълно свободен да управляваш Силванести. Разбира се, някой трябва да бъде обявен за регент. Силваношей е млад. Твърде млад за подобна огромна отговорност.
— А! — Генералът го изгледа хитро. — Започвам да разбирам какво имаш предвид. Да предположим, че обявим мен за…
Той млъкна. Глокъс поклащаше глава.
— Не можеш да бъдеш едновременно регент и генерал на Бързоходците — каза той.
— И кого ще ми предложиш? — осведоми се Конал.
Съветникът се поклони грациозно и смирено:
— Предлагам себе си. Ще се наема със задачата да съветвам младият крал. Вярвам, че от време на време съветите ми са ти били от полза.
— Но ти не отговаряш на изискванията! — запротестира генералът. — Дори не си от Дома на Краля. Не си служил в Сената. Преди да дойдеш тук, си бил просто магьосник в Кулата на Шалост — отсече безцеремонно.
— Така е, но самият ти ще ме препоръчаш — произнесе Глокъс, като положи длан на ръката му.
— И какво трябва да кажа, за да те препоръчам?
— Само това. Ще им напомниш, че Дървото на Щита расте в Градината на Астарин под моите лични грижи. Ще им напомниш, че аз бях онзи, който най-много допринесе за неговото израстване. И че пак аз съм човекът, който е изцяло отговорен за поддържането на щита.
— Заплаха? — втренчи се мрачно в него Конал.
Съветникът отвърна на погледа му и го задържа достатъчно дълго, за да го накара притеснено да отмести очи.
— Такава е съдбата ми — отвърна най-сетне, — никога ми нямат доверие. Винаги поставят мотивите ми под съмнение. Приемам го. Това е цената, която плащаш, когато искаш да служиш на народа си.
— Съжалявам — каза сърдито генералът. — Просто…
— Приемам извинението ти. А сега — продължи Глокъс, — трябва да се заемем с подготовката за пристигането на младия крал Силваношей. Ще обявиш национален празник. Не бива да жалим средства. Хората се нуждаят от нещо, което да отпразнуват. Ще накараме менестрела от тази вечер да изпее нещо в чест на новия Говорител. Колко красив глас притежава тази елфида!