Драконите на сломеното слънце [bg]

Галдар долови нещо зад гърба си и светкавично се озърна. Палатката на лечителите бе потънала в мълчание. Всички бяха чули думите на Мина. Мистиците вече не се преструваха, че работят. Сега всички наблюдаваха, чакаха.

Минотавърът усети, че нечия ръка го докосва по рамото. Мислейки, че може да е Мина, той се обърна. Вместо това той видя Дурая, жената, която само допреди миг бе лежала на смъртния си одър. Лицето й бе покрито с кръв и завинаги щеше да остане ужасно обезобразено, ала плътта й отново бе цяла, а окото стоеше на мястото си. Ходеше, усмихваше се и дишаше, макар и несигурно.

— Мина ме върна при живите — каза Дурая с изумен и изпълнен със страхопочитание глас. — Върна ме, за да й служа. Така да бъде. Ще й служа до края на дните й.

Все така екзалтирана и с грейнало лице, жената-рицар напусна палатката. Ранените нададоха радостни възгласи. Виковете им прераснаха в напев:

— Мина, Мина!

Лечителите гледаха след Дурая с невяра и почуда.

— Какво прави там? — попита настоятелно един, като се опита да влезе.

— Моли се — отговори грубо Галдар и му препречи пътя. — Дадохте й разрешение, не помниш ли?

Лечителят го изгледа мрачно, но се отдръпна. След няколко секунди минотавърът успя да зърне гърба му, додето мъжът се отдалечаваше тичешком към палатката на лорд Милс.

— Да, предай му точно какво си видял — посъветва го тихо и радостно Галдар. — Забий и този нож в сърцето му.

Мина излекува всички до един, всички смъртници. Излекува един командир на Нокътя, получил соламнийска стрела в стомаха. Излекува пехотинец, премазан под копитата на връхлитащ боен кон. Един по един смъртниците ставаха от постелите си и минаваха край крещящите от възторг ранени. Благодаряха й и я възхваляваха до небесата, ала Водачката подминаваше всичко това с думите:

— Отдайте молитвите и верността си на Единия Истински Бог. По неговата воля и чрез неговата мощ, получихте живота си обратно.

И наистина, сякаш нечия сила свише й помагаше, понеже нито се уморяваше, нито отпадаше, независимо колко болни успяваше да вдигне на крака. А те не бяха малко. Когато смъртниците свършиха, Мина се прехвърли на ранените, полагаше ръце върху тях, целуваше ги, хвалеше подвизите им в битката.

— Силата на изцерението не идва от мен — казваше на всеки. — А от Бога, който се завърна, за да се погрижи за вас.

До полунощ палатката на лечителите остана съвсем празна.

Под стриктно разпореждане на лорд Милс, мрачните мистици наблюдаваха всяко действие на Мина, за да се опитат да разкрият тайната на чудесата, които вършеше, за да я злепоставят и разобличат като измамница. Разправяха пред всички, че церяла болните с най-обикновена ловкост на ръката. Бодяха излекуваните крайници с карфици, с надеждата да докажат, че са просто илюзия, но неизменно откриваха, че от прободеното място потича истинска кръв. Изпращаха й пациенти с ужасни заразни болести, които сами се бояха даже да доближат. Мина сядаше край тези страдалци, полагаше ръце върху изранената кожа или сълзящите пъпки, след което ги караше да станат и да тръгнат в името на Единия Бог.