Драконите на сломеното слънце [bg]

— Не зная защо изобщо те каня на тези празненства, Глокъс — каза Конал, като кипеше от вътрешно раздразнение. — Винаги правиш нещо, с което да ме изложиш. Достатъчно зле беше, че я помоли да изпее песента, но да я караш да повтори…

— Имайки предвид слуховете, които достигнаха до мен днес — отвърна вяло Глокъс, — ми се стори, че песента за Лорак Каладон би била изключително на място.

Конал прониза приятеля си с остър взор изпод свъсени вежди.

— Чух, че… — той замълча, погледна предпазливо по посока на гостите. — Ела. Да се разходим край езерото.

Двамата се отдалечиха от масата. Освободени от потискащото присъствие на генерала, посетителите най-сетне започваха да се събират на малки шептящи групи, нямащи търпение да обсъдят последните новини от деня, залели по-голямата част от столицата.

— Не беше необходимо да се отдалечаваме — забеляза Глокъс, като хвърли поглед към масата с освежителните напитки. — Всички са го чули.

— Да, но го обсъждат като слух. Разполагам с потвърждение — отвърна мрачно Конал.

Глокъс отсечено спря.

— Искаш да кажеш, че е факт?

— Имам своите източници сред кирата. Видели са го и са разговаряли с него. Твърдят, че младежът е копие на баща си. Силваношей Каладон, син на Алхана Звезден Бриз, внук на покойния, прежалим крал Лорак.

— Но това е невъзможно! — подчерта Глокъс. — За последно чухме, че проклетата вещица, майка му, дебне извън щита, а синът й е с нея. Не може да е минал през бариерата. Нищо и никой не може да проникне през щита. — Очевидно в последното елфът не изпитваше дори капка съмнение.

— Значи появата му трябва да е свързана с чудо, както се твърди — каза сухо Конал, като махна с ръка към шептящите си гости.

— Ха! Сигурно е някой самозванец… Поклащаш глава — огледа го Глокъс невярващо. — Нима наистина си повярвал?

— Източникът ми е Дринел. Както знаеш, той владее способността да прилага изпитанието на истината — отговори генералът. — Не може да има съмнение. Младежът е преминал изпита успешно. Дринел е прозрял в сърцето му. И е научил много повече за случилото се, отколкото той дори подозира.

— И какво му се е случило? — попита Глокъс. Едната му вежда се бе повдигнала съвсем лекичко.

— В нощта на онази ужасна буря Алхана и бунтовниците тъкмо са се готвели да започнат мащабна атака срещу щита, когато лагерът им е бил нападнат от великани. Младежът е бил изпратен да моли за помощ човеците от Стоманения легион — забележи колко ниско е успяла да падне тази жена, — но по пътя го е заслепила мълния. Подхлъзнал се е и се е търколил по някакъв склон. Изгубил съзнание. И щом се събудил, открил, че се намира от вътрешната страна на щита.