Драконите на сломеното слънце [bg]

Мина седеше зад огромната маса, която лично бе наредила да внесат в палатката й. Навсякъде по нея бяха разхвърляни карти на Ансалон. През изминалите дни Водачката разглеждаше картите съсредоточено, произнасяше шепнешком имената на градчетата, градовете и селата и запомняше точното им разположение. Сега тя прекъсна работата си и вдигна очи към него.

— От какво се страхуваш, Галдар? — каза меко.

Минотавърът се намръщи. Кожата между очите и над зурлата му се набръчка.

— Страхувам се за теб, Мина. От време на време се случва онези, които представляват заплаха за Таргон, да изчезват. Никой не е в безопасност край него. Същото важеше и за нашата бивша предводителка Мириел Абрина. Говори се, че е умряла, след като се е нахранила с развалено месо, но истината е известна на всички.

— И тази истина е? — попита разсеяно Мина. Отново изучаваше някаква карта.

— Отровил я е, естествено — отвърна Галдар. — Попитай го сама, ако някога ти се удаде възможност. Не вярвам да го отрече.

Мина въздъхна:

— Мириел вече няма за какво да се тревожи. Сега тя е с нейния Бог. И макар Видението, което е изповядвала, да е било лъжливо, истината вече й е известна. Понесла е наказанието за неправилната си вяра и вече извършва велики дела за Единия, който ще остане неназован. Колкото до Таргон — тя отново вдигна очи, — в този свят той служи на Единия Истински Бог и за момента ще му бъде позволено да живее.

— Таргон? — Минотавърът подчерта отвращението си с многозначително изсумтяване. — Вярно, служи на своя бог. Богът на парите.

Мина се усмихна. Усмивката й беше потайна, вглъбена.

— Не твърдя, че Таргон служи съзнателно на Единия Бог, Галдар. Ето защо няма да нападнем Санкшън. Други ще се заемат с тази битка. Санкшън не е наша грижа. Очаква ни далеч по-голяма слава.

— По-голяма слава? — Минотавърът изглеждаше поразен. — Та ти не разбираш какво говориш, Мина! Какво по-славно от това да превземеш Санкшън? Така хората най-после ще разберат, че Рицарите на Нерака отново са най-великата сила на този свят!

Пръстът на Мина се плъзна през картата и спря в най-южната й част.

— Какво ще кажеш за покоряването на великото елфическо кралство Силванести?

— Ха-ха! — изрева гръмогласно Галдар. — Тук ме улови натясно, признавам. Предавам се. Да, това би била великолепна победа. Също толкова великолепно ще бъде, ако луната падне от небето и се приземи в чинията ми, което — да ти кажа право — е не по-малко вероятно.