Драконите на сломеното слънце [bg]

Още откакто за пръв път бе встъпил в свитата на Конал, Глокъс използваше всяка възможност да залавя и преследва всеки, комуто генералът някога бе имал доверие. Един от министрите му бе подслушан да хвали Портиос. За друга елфида се твърдяло че преди време била влюбена в Даламар Мрачния. Трети беше изгубил поста си заради най-обикновено несъгласие с желанието на Конал да въведе нов данък. След което един ден генералът се събуди и осъзна, че няма други близки съветници освен Глокъс.

Единственото изключение беше племенникът му Кайрин. Глокъс не криеше привързаността си към него. Съветникът не пропускаше случай да поласкае младежа, правеше му малки подаръци, смееше се от сърце на шегите му и винаги се изказваше възторжено за него. Придворните елфи, които неуморно се бореха за вниманието на Глокъс, мразеха Кайрин до мозъка на костите. Младежът от своя страна като че ли предпочиташе омразата пред симпатиите на съветника. Кайрин не му се доверяваше, макар да не можеше да изложи каквато и да е причина за това.

Независимо от всичко, племенникът на генерала не смееше да застане открито срещу Глокъс. Никой не си го позволяваше. Съветникът бе могъщ магьосник, най-могъщият, когото бяха имали някога в Силванести, дори в сравнение с мрачния елф Даламар.

Глокъс се бе появил в Силваност малко след началото на Драконовата чистка. Говореше се, че е представител на елфите, обитаващи Кулата в Шалост, паметник в западен Силванести, където почиваше тялото на друида Уейлорн Драконогубител. Въпреки че боговете отдавна си бяха отишли, около кристалния саркофаг, където се пазеха останките на елфическия герой, все още се долавяше силно магическо поле. Внимателно, за да не нарушат покоя на останалите мъртъвци, елфите бяха направили опит да уловят и използват част от тази магия.

— И успяхме — докладва Глокъс на генерала. — Тоест — добави с подобаваща скромност, — аз успях.

Под страха от десятъка на драконите, съветникът бе предложил услугите си заедно с Горските градинари да открият способ, чрез който да защитят Силванести от посегателствата им. Така, под прякото му ръководство, Градинарите бяха отгледали дървото, което понастоящем бе известно под името Дървото на Щита. Заобиколено от своя собствена магическа бариера, така че никой и нищо да не може да му навреди, дървото растеше съвсем спокойно в Градината на Астарин за наслада и радост на всички посетители.

Когато Глокъс бе предложил на генерал-губернатора над цял Силванести да бъде спусната магическа бариера, Конал беше изпитал прилив на огромна благодарност. Така товарът от плещите му щеше най-после да бъде смъкнат, а Силванести да получи своята безопасност, истинска сигурност. Сигурност срещу драконите, великаните, човеците, мрачните елфи, срещу целия свят. Предложението бе представено за разглеждане пред Водачите на Дома и прието с пълно единодушие.