Драконите на сломеното слънце [bg]

— Но как можеш да бъдеш сигурен? — настоя Конал. — Кажи ми честно. Нима и ти, както останалите наши магьосници, не си усетил това отслабване през последната година?

— Може би при тях е така, но при мен не е — отговори студено Глокъс.

Генералът се взря внимателно в приятеля си. Съветникът отказа да срещне погледа му и Конал реши, че лъже.

— Как тогава може да бъде обяснено това явление?

— Съвсем просто — отговори невъзмутимо съветникът. — Аз му позволих да мине.

— Ти? — генералът бе толкова изненадан, че едва ли не изкрещя думата. Мнозина от гостите прекъснаха разговорите си и погледнаха към тях.

Глокъс им се усмихна успокоително, улови събеседника си под ръка и го поведе към по-уединените части на градината.

— Защо ти е да го правиш? Какво искаш да постигнеш с младежа, Глокъс? — попита настоятелно Конал.

— Защо правя онова, което ти отдавна трябваше да сториш? — отговори съветникът, като приглади ръкавите на бялата си роба. — Ще помогна на един Каладон отново да се възкачи на трона. Напомням ти, приятелю, че ако беше провъзгласил своя племенник за Говорител, както неведнъж ти препоръчвах, сега проблемът със Силваношей нямаше да ни тревожи.

— Много добре знаеш, че Кайрин отказва да приеме поста — заяви генералът.

— Поради погрешно разбирана лоялност спрямо неговата леля Алхана — въздъхна Глокъс. — Многократно опитах да му дам съвета си по този въпрос. Но той не иска да слуша.

— Мен също не би послушал, ако това намекваш, приятелю — подчерта Конал. — И искам да посоча, че именно по твое настояване запазихме статуквото такова, че да позволи едно бъдещо завръщане на някой от рода Каладон. И това е истинската причина, поради която сега сме се забъркали в тази каша. Аз също произхождам от Дома на Краля, така че…

— Ти не си Каладон, Рийл — измърмори Глокъс.

— Но мога да проследя родословното си дърво много по-назад във времето от тях! — произнесе с достойнство генералът. — Чак до Квинари, съпругата на Силванос! Имам също толкова право да управлявам, колкото и един Каладон. Може би дори в по-голяма степен.

— Зная, зная, скъпи приятелю — каза внимателно съветникът, като постави успокоително ръка на рамото му. — Но ще ти е малко трудно да убедиш в това Водачите на Дома.

— Лорак Каладон превърна собствения си народ в развалина — продължи с горчивина Конал. — А неговата дъщеря Алхана Звезден Бриз опита да изравни със земята тези развалини, като взе за съпруг Портиос, един Квалинести. Ако не се бяхме намесили на мига, за да се отървем от двете пепелянки, щяхме да се озовем под ботуша на малоумния мелез и Говорител на Слънцето Гилтас, сина на Танис. И все пак хората продължават да спорят, че на трона трябва да се възкачи един Каладон! Не мога да разбера подобно мислене!

— Приятелю — каза тихо Глокъс, — тяхната кръвна линия е управлявала Силванести в продължение на стотици години. Хората с готовност ще приемат поредния Каладон без дори да се поколебаят. Но ако ти самоволно решиш да се възкачиш на трона, с години ще царят недоволство и завист, ще има обсъждания, безкрайни проследявания на родословни дървета и дори бунтове. Кой знае дали в такъв момент няма да се надигне някой достатъчно могъщ, че да успее да те изтласка от властта и да заграби всичко за себе си? Не, не. Това е най-доброто възможно решение. Още веднъж ти напомням, че твоят племенник е Каладон, така че за мен той беше идеалният избор. Народът щеше да се зарадва да научи, че той е поел нещата в ръце. Неговата майка, и твоя сестра, навремето встъпи във фамилията чрез женитбата си. Наистина би било компромис, но на Водачите на Дома щеше да им се наложи да го преглътнат… Както и да е. Вече е минало. След два дни Силваношей Каладон ще бъде в Силваност. А ти обяви на всеослушание, че ако се появи законен наследник за длъжността на Говорител на Звездите, ще го подкрепиш с всички сили.