Адвокат за милиони [bg]

Трябваше да се концентрира. Единственото, което й беше помагало да оцелява досега през краткия й и труден живот, беше способността й да запазва самообладание дори и в най-критични ситуации. Тази нейна вътрешна сила й беше необходима и в момента, но всеки път, когато се опиташе да си поеме дъх и да се вземе в ръце, миризмата на разложено нахлуваше в дробовете й, а с нея и поредната вълна на ужас.

Тя огледа мазето. Беше трудно, тъй като ръцете й бяха завързани с дебело тиксо и тя лежеше на една страна върху каменния под, издълбан направо в скалата. Всеки път, когато се обърнеше, тиксото болезнено се впиваше в ръцете й. Беше завързана за една тръба в ъгъла на мазето, което не й позволяваше да се мести. Но с малко усилие и болка Сали успя да се обърне по гръб и да разгледа вътрешността на това място в цялата негова зловеща атмосфера.

Височината на помещението беше не повече от метър и половина. Над себе си виждаше гредите на първия етаж, като от пролуките стърчаха парчета стара изолация. На много места влагата си беше пробила път и ивици жълто-кафяво матово фибростъкло висеше замръзнало, подобно на токсични сталактити. В ъгъла имаше пещ, покрита с ръжда и петрол. От нея като пипала на огромно насекомо излизаха тръби, които се свързваха с останалите части на къщата.

Тя чу как вратата се отвори и после по стъпалата отекнаха стъпки. Напрегна се, за да види кой е. Мъжът слезе бавно, като с всяка следваща крачка прогнилите дървени греди на старото стълбище изскърцваха. В колата не беше говорил много с нея, само й беше дал ясно да разбере, че ако се разкрещи, ще я убие.

Когато пристигнаха в малката къща, той повтори заплахата си и й нареди да влезе вътре. Набута я бързо в мазето, което беше приготвено за нея. Каза й само да легне, после мълчаливо я завърза. Последното парче изолираща лента залепи на устата й.

Сега стигна и последното стъпало и леко се наведе, за да не удари главата си. Пристъпи към нея, взе малък сандък, постави го до главата й и седна на него. Вгледа се в нея, което й се стори цяла вечност, но не каза нищо. Тя също го погледна, защото искаше да открие по лицето му признаци на състрадание. Уви, такива нямаше.

Още държеше пистолет в ръката. Постави го на пода до себе си с цевта, насочена към главата й. Протегна се и леко разхлаби лентата на устата й. После издърпа лентата бързо и силно. Тя неволно извика от болка. Той взе пистолета и отново го насочи към нея. Тя сподави сълзите си.

В поведението му се четеше някакво очакване, сякаш я чакаше да каже нещо. Тя обаче беше решена да го разочарова. Въпреки страха не искаше да му доставя удоволствие, като покаже слабост. След малко той бръкна в джоба на якето си и извади бутилка вода. Отвори я и допря гърлото на бутилката до устните й.

— Отвори уста — каза й.

Тя се подчини и той наклони бутилката. Беше неловка ситуация. Водата се лееше в устата й, но по-голямата част се стичаше по бузата й и оттам капеше на пода. Беше студено и устата й беше пресъхнала от страх. Вкусът на водата беше хубав и тя започна да пие, поглъщайки колкото може повече от благодатната течност.