Фурията на Първия лорд [bg]

Фригия и Антилус кимнаха и обърнаха конете си, пришпорвайки ги в различни посоки, към собствените си легиони.

Церес кимна мрачно на Амара и се изстреля в небето.

Акватайн даде поредица от спокойни, подробни инструкции на останалите лордове и мъжете бързо се разпръснаха.

— Капитан Майлс — каза той накрая.

— Сър — каза Майлс.

— Легионът на короната ще продължи към североизточната порта на Рива, за да ескортира и защити цивилните — каза Акватайн.

— Готови сме да продължим битката, сър.

— Не, капитане. От миналата година до днешната битка вашият легион се сви до четири пети от силата си. Получихте заповедта си.

Сър Майлс се намръщи, но отдаде чест.

— Да, сър.

— А вие, графиньо Калдерон, бихте ли били така любезна да предадете послание на собствения си лорд, лорд Рива, че негова отговорност е да защити населението на Рива, докато ги евакуира в долината Калдерон. Кажете му да се съгласува със съпруга ви, за да се увери, че това се случва възможно най-бързо.

Амара се намръщи и наклони глава.

— А вие, ваше височество?

Акватайн вяло сви рамене.

— Бих предпочел да се насоча право към кралицата веднага щом се появи. Но като се има предвид какво се случва, тя няма нужда да се показва.

Амара започна да задава нов въпрос.

— Нито бившата ми съпруга — спокойно каза Акватайн.

Амара се намръщи при думите му.

— Легионите. Искате от тях да се борят с дивите фурии и с ворда. Да се бият с тях, докато тълпите бежанци не се измъкнат. Да се бият с тях, докато те самите се оттеглят.

— Да — каза Акватайн.

— Те ще бъдат смлени на прах.

— Преувеличавате опасността, графиньо — отвърна Акватайн. — На фин пясък.

Амара се втренчи в мъжа.

— Това… шега ли беше?

— Очевидно не — отговори Акватайн. Той отново обърна глава към предната линия.

Очите му бяха спокойни, и замъглени… и сякаш обитавани от духове.

Амара проследи погледа му и осъзна, че той се взира в крещящите ранени на земята, чиито рани бяха прекалено тежки, за да може вече да им се помогне. Тя потръпна и отклони очи.

Акватайн не го направи.

Амара погледна към самата битка. Легионерите задържаха наплива на врага — засега.

— Да — тихо каза Акватайн. — Легионите ще платят ужасна цена, за да могат жителите на Рива да се измъкнат. Но ако не го направят, градът ще потъне в хаос, а цивилните ще умрат.

Той поклати глава.

— По този начин може би половината от легионерите ще оцелеят след отстъплението. Шансовете са едно към едно. Ако трябва да защитим града до последния човек, всички те ще умрат, графиньо. За нищо. И те го знаят — той кимна. — Те ще се бият.