Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението». Краткое содержание книги:
Последва ново сътресение, този път много по-близо. Азшара чу писъци от покоите на придворните си дами и видя как по стената там се появиха пукнатини.
— Важ, иди да провериш дали някой не е ранен — нареди тя. Когато жената се втурна да изпълнява заповедта, повелителката на нощните елфи добави: — И ако е някоя от придворните ми дами, моля те, освободи я от нейните задължения и я прати обратно при семейството й. Няма да допусна тези, които ме заобикалят да са нещо по-малко от пълното съвършенство.
— Да, Светлина на Светлините!
Когато Азшара отново погледна огледалото, там я посрещна неодобрително смръщване. Кралицата веднага си представи как ще поздрави своя лорд Саргерас. Това върна усмивката й.
— Така… сега трябва само да почакаме още малко…
Тя продължи да се оглежда, мечтаейки си за света, който двамата с новия й съпруг щяха да създадат. Свят, също толкова съвършен, колкото и тя.
Свят, достоен за нея.
Малфурион разтърси глава в опит да я прочисти от световъртежа, който изпиваше след лупингите на Изера. Направо не можеше да повярва, че му е останала глава, която да разтърсва, имайки предвид, че не един или два пъти беше висял на ръце над зяпналата бездна в центъра на тъмния Кладенец.
— Какво стана? — запита той, без да знае, че повтаря въпроса на Крас.
Изера му каза горе-долу същото, което и Алекстраза бе отвърнала. Нощният елф попи информацията със свито сърце. Да дойдат толкова близо, само за да разбият надеждите им с такава лекота…
А после и той, също като Ронин и Крас, видя чудовищните създания, надигащи се от града, и войниците, които яздеха тези изчадия, наподобяващи прилепи, създадени от сенки. Не се усъмни и за миг, че именно капитан Варо’тен води този зловещ отряд.
И наистина, само миг по-късно Малфурион различи познатата фигура на белязания офицер. Варо’тен беше вдигнал меча си и крещеше нещо на онези зад него. Войниците веднага се разделиха на три групи, по една за драконите от всяко ято. Чак тогава друидът осъзна, че ужасно е подценил броя им. Бяха толкова много, че се падаха поне по три звяра за всеки дракон.
Алекстраза не си губеше времето. Червеният дракон избълва огнена струя… която премина през най-предното чудовище и продължи нататък, докато накрая не се стопи в небето. Дори войникът, яздещ създанието, не изглеждаше засегнат.
— Това е невъзможно! — ахна Малфурион.
— Невъзможно… да… — Очите на Изера се движеха нагоре и надолу под затворените й клепки. — Има… нещо нередно в начина, по който възприемаме тези демони…
— Какво искаш да кажеш?
— Те не са точно това, на което приличат, нито са там, където изглежда да са.
Но ако случаят наистина бе такъв, Варо’тен и войниците му бяха много убедителни илюзии. Две от сенчестите твари се насочиха към дракона на Брокс и задраха крилете му. Кървавите резки, които се появиха върху люспестата кожа на женската, бяха достатъчно доказателство за това колко опасни са новодошлите. Но когато бронзовият дракон се опита да отвърне на удара, атаката й отново премина през тях.
Изера също попадна в обсега им. Една от сенките прелетя покрай гърлото на Аспекта и я издра с извитите черни нокти на крилото си. От раните покапа кръв. Изера рязко захапа създанието, но зъбите й срещнаха само въздух.
— Знам къде трябва да са! — изръмжа зеленият дракон, губейки търпение като никога. — Но когато искам да ги ударя, те вече не са там!
За да влоши нещата, едно от изчадията се насочи към Малфурион и Аспекта… звярът носеше на гърба си самия капитан Варо’тен.
— Стори ми се, че те мярнах! — изсмя се белязаният нощен елф. — Също толкова хлъзгав си, колкото и брат ти! Предупредих ги! Знаех си, че не може да му се има доверие!
Малфурион не получи възможността да попита какво има предвид капитанът с тези си думи, защото в следващата секунда Варо’тен и звярът под него се нахвърлиха върху него и дракона. Обгърна ги отвратителна смрад и дори Изера сбърчи нос. Сенчестият кошмар може и да беше недостижим за атаките им, но вонята му беше толкова силна, че друидът се чувстваш като ударен с юмрук в носа.
Подигравателният смях бе единственото, което го предупреди за замаха на капитана. Острието на Варо’тен се разтегли нереално много, насочвайки се към незащитените гърди на младия нощен елф.
Малфурион отскочи надясно и избегна меча, но почти се изтърва. Докато се опитваше да се задържи на гърба на дракона, Варо’тен го атакува отново.