Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението». Краткое содержание книги:
Чудовището се завъртя непохватно, едва успявайки да се задържи във въздуха. Бронзовата женска обаче не го остави да избяга. Тя издиша само веднъж по посока на оттеглящия се звяр… и в същия миг създанието и ездачът му се превърнаха от заплаха в престарели трупове, които само секунда по-късно се разпаднаха на прах. Лудият вятър бързо разпръсна разлагащите се парчета над тъмните води.
Но макар и няколко прилепа да бяха унищожени, същото важеше и за някои от драконите. Само един от зелените мъжкари все още летеше, а една от бронзовите също липсваше. По телата на мнозина от оцелелите имаше кървави рани, които, наред с мълниите, ударили ги по-рано, сигурно щяха да ги осакатят трайно.
Но Малфурион ясно разбираше едно — по-лошото беше, че докато се бореха с враговете си, не можеха да сторят нищо срещу Демоничната душа и портала. Могъщият водовъртеж под тях вече бе добил забележима зеленикава окраска по краищата, която твърде много приличаше на пламъците на Пламтящия легион, за да е съвпадение.
— Демоничната душа — извика той. — Трябва да направим нещо с нея, при това бързо! Порталът е почти завършен!
— Отворена съм за предложения, смъртни… ако можеш също така да ми кажеш и как в същото време да се отърва от тези изроди!
Огнен стълб озари пейзажа за кратко. Малфурион мерна овъглените останки на пламтящия прилеп, падащ към Кладенеца. Точно над него се носеха Алекстраза и Крас. Друидът усещаше пръста на магьосника в заклинанието. Ако имаха нужното време, щяха да победят бойците на Варо’тен, но докато го стореха, вече щеше да е прекалено късно. А дори и да не беше, вече знаеха, че обединената мощ на Алекстраза и Изера не е достатъчна, за да пробие защитите, пазещи диска. Трябваше им друго решение… но какво?
Дракони и прилепи продължаваха да се носят край тях. Шансовете бяха по-равностойни отпреди, но все още не достатъчно, за да им позволят да се концентрират върху Демоничната душа. Сенчестите твари все още тормозеха всеки един от драконите. Един от червените, кървящ от множество рани, падна под атаката на два демона. Друг бронзов прехапа крилото на нападателя си, но чудовището вече бе забило зъби в рамото му. Ронин и Крас неспирно хвърляха магии с различен успех, а Брокс кълцаше с удивително умение всеки враг, имал глупостта да се приближи в обсега му.
И тогава край тях се понесе черна сянка. Малфурион си помисли, че е един от прилепите, но после видя познатите гущерови извивки на дракон. Отмести поглед, а после челюстта му увисна и той рязко се обърна по посока на сянката.
Наистина беше дракон… но цветът му бе черен като на демоничните твари, с които се биеха, а кожата му беше покрита с железни плочи.
Детуинг…
Те си мислеха, че могат да скрият обичното му творение от него. Бяха посмели да си въобразят, че той няма да открие къде са го отнесли. Наглостта им го вбесяваше. Веднъж щом Нелтарион си прибереше прекрасния диск, щеше да ги накаже до един. Светът щеше само да стане по-добър, ако в него нямаше нищо друго, освен дракони… и то само онези, които разбираха нещата като него.
Призован от Душата, Нелтарион прелетя през целия Кладенец, без изобщо да забележи какво се случва около него. Всичко останало беше от второстепенна важност. За черния дракон съществуваше само дискът.
Той се понесе край Изера и Алекстраза, без да им обръща внимание. Веднъж вземеше ли творението си, щеше да ги покори, а после да ги превърне в свои наложници. Силата им щеше да стане част от неговата, както беше и редно.
Душата се носеше мирно пред него, сякаш търпеливо очаквайки го да я спаси. Чудовищното лице на Нелтарион се изкриви в широка усмивка. Скоро отново щяха да бъдат заедно…
И тогава някаква невидима сила го удари толкова мощно, че черният дракон полетя обратно към въздушната битка. Той се сблъска с едно от прилепоподобните същества, запращайки крещящия му ездач долу към смъртта му. Нелтарион изрева яростно от неочакваната атака. Търсейки цел, върху която да изразходва силния си гняв, той сграбчи зашеметения прилеп и го разкъса на парчета. Когато и това не го успокои, обърна злобния си поглед към диска, търсейки с фините си сетива онова, което го разделяше от творението му.
Магията, която откри около Душата беше фина, много фина… и смътно позната в някои отношения. Но Нелтарион не успяваше да свърже гласовете в главата си с това, което се изправяше срещу него. Дори когато същите тези гласове започнаха да го увещават да се отдръпне от онова, което желаеше толкова силно, драконът не осъзна, че е бил нечия играчка.