Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението». Краткое содержание книги:
Изера не можеше да стори нищо, за да му помогне, тъй като мастиленият прилеп почти я бе обгърнал. В същото време друго чудовище се вкопчи в задните крака на дракона.
Внезапно на Малфурион му хрумна нещо, научено от Ценариус. Друидът бръкна в една кесия и извади малко бодливо семенце. За разлика от онези, които преди използваше срещу Пламтящия легион, трънчетата на това бях твърде нежни, за да причинят някакви щети на врага му. Въпреки това обаче се лепяха невероятно добре за всичко, до което се докоснеха.
Той хвърли две такива семена в небето и благодарение на магията му те станаха четири, после осем, шестнайсет и така нататък, при това с невероятна скорост. Само за един удар на сърцето му във въздуха имаше стотици, а после и хиляди. Те обаче не се лепяха за драконите и приятелите на Малфурион, макар да беше логично да го правят — друидът ги контролираше до съвършенство. Той ги насочи към тайнствените чудовища, яздени от дворцовата стража, за да разкрие истината, криеща се зад тях.
Първите семена преминаха през прилепите, но, странно, други започнаха да се лепят за нещо невидимо в празния въздух. Все повече и повече ги последваха. Започнаха да се появяват форми, които доведоха до доста странно разкритие.
Тайната на сенчестите изчадия най-сетне беше разкрита. Чудовищните ездитни животни на войниците непрестанно примигваха, изчезвайки на всеки няколко секунди, за да се появят другаде почти незабавно. Борбата с тях пак щеше да бъде трудна, но сега драконите имаха много по-добра представа къде да удрят, а това беше единственото, което им трябваше.
Бронзовата женска реагира първа, може би защото принадлежеше към ятото на Аспекта на времето. Драконът яростно хвана един прилеп, който тъкмо се материализираше в обсега на лапите й. Скоростта й изненада Малфурион, както и яростта й. Тя разкъса късия врат на съществото, а после го запрати, заедно с пищящия му ездач, право в черната бездна долу.
— Проклятие!
Чувайки ядния вик, друидът се обърна, за да види, че капитан Варо’тен се намираше почти точно зад гърба му, както и този на Изера. Белязания нощен елф отново замахна и този път успя да одраска крака на друида. Пребледнял от болката в бедрото си, Малфурион хвърли към капитана първото, което успя да намери на колана си.
Врагът му започна да киха… както и зловещото му ездитно животно. Изера се възползва от разсейването и се хвърли върху чудовището. Захапа го и го задра с такава страст, че от зашеметяващия й интелект сякаш не бе останала и следа. Сега тя беше чист звяр, борещ се със същата първична ярост като врага й.
Но сенчестото създание не беше беззащитно. Ноктите му бяха не По-малко остри от тези на дракона, а дългите му зъби изглеждаха напълно способни да пробият твърдата му кожа. То нададе странен остър писък и посрещна с готовност Изера.
В началото двамата ездачи не можеха да сторят нищо друго, освен да се държат здраво, за да спасят живота си. Малфурион се опита да се концентрира върху някаква магия, но резките движения на двата биещи се бегемота не му позволяваха да го стори.
Изера замахна с опашка към второто създание близо до задните й крака. Един по-точен удар запрати звяра в далечината и така драконът поне за момента имаше подобри шансове срещу животното на Варо’тен.
Капитанът прибра меча си и вместо него извади кинжал. Малфурион подозираше, че белязаният войник е повече от добър в мятането на подобно оръжие, и затова се снижи. Офицерът се усмихна мрачно, търпеливо изчаквайки опасната ситуация да му позволи да действа.
Тялото на Изера потрепери. Друидът погледна надолу и видя, че вторият звяр се е върнал… следван плътно от трети. Той извика на дракона, за да го предупреди.
Зеленият левиатан изрева и използва невероятните си криле, за да отблъсне врага си. Това хвана и прилепа, и Варо’тен напълно неподготвени. Освен това маневрата позволи на Изера да се изправи срещу втория си нападател. Тя спря да маха с криле и падна като камък върху изчадието и ездача му, помитайки ги под невероятната си тежест. Ноктите й разкъсаха на парчета покритите със семена криле, а зъбите й потънаха в късия врат на създанието.
Чудовището изпищя яростно, а после спря да се движи и замря в ноктите й. Изера веднага пусна трупа, оставяйки го да падне в Кладенеца. Малфурион така и не видя войника, но предположи, че е бил смазан още при удара със зеления дракон.
Докато Аспектът се издигаше, за да се ориентира в ситуацията, нощният елф огледа набързо останалите. Три прилепа атакуваха Брокс и бронзовия дракон. В същия миг оркът заби брадвата си в рамото на най-близкия, постигайки невероятен ефект. Омагьосаното оръжие преряза каквито кости и сухожилия се намираха там, за да излезе от другата страна.