Кръстоносните походи през погледа на арабите
- Автор: Маалуф Амин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любляна Гоцева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръстоносните походи през погледа на арабите». Краткое содержание книги:
Източник: http://aminmaaloufwebsite.ifrance.com/croisades-bulgare.htm
Макар и да няма нито харизматичността, нито гения на прочутия си брат, той е по-добър администратор. Под негово ръководство арабският свят преживява време на мир, благоденствие и търпимост. Като счита, че свещената война е загубила своя смисъл след освобождението на Ерусалим и отслабването на франджите, новият султан възприема по отношение на последните политика на съжителство и търговски обмен. Той дори покровителства настаняването в Египет на няколкостотин италиански търговци. На арабо-франкския фронт ще се възцари безпрецендентно затишие в продължение на дълги години.
На първо време, докато Аюбидите са погълнати от вътрешни раздори, франджите се опитват да въведат известен ред в тежко орязаната си територия. Преди да напусне Изтока, Ричард поверява Ерусалимското кралство, чийто престолен град вече е Акра, на един от племенниците си, „ал-конд Херри“, граф Хенрих Шампански. Що се отнася до Ги Лузинянски, изгубил доброто си име след поражението при Хитин, той е заточен с почести и става крал на Кипър, където династията му ще царува в продължение на четири века. За да компенсира слабостта на държавата си, Хенрих Шампански търси споразумение с асасините. Лично посещава една от крепостите им, ал-Кахф, за да се срещне с Великия учител. Синан, „Стареца от планината“, е починал малко преди това, но наследникът му упражнява върху сектата същата абсолютна власт. За да го докаже на франкския гост, той заповядва на двама от сподвижниците си да се хвърлят от крепостните стени и те се подчиняват без миг колебание. Великият учител желае да продължи убийствената демонстрация, но Хенрих го умолява да спре. Сключен е съюзнически договор. В чест на своя гост асасините го питат няма ли някое убийство, което да им повери. Хенрих им благодари, като обещава да прибегне до услугите им, ако се наложи. По ирония на съдбата, малко след като е присъствал си на горната сцена, племенникът на Ричард загива на 10 септември 1197 година при случайно падане от прозорец на двореца си в Акра.
През седмиците, последвали смъртта му, стават единствените сериозни сблъсъци за целия период. Фанатизирани германски поклонници превземат Сайда и Бейрут, но веднага след това са избити по пътя за Ерусалим. Същевременно ал-Адел си връща Яфа. На 1 юли 1198 година е подписано ново примирие за пет години и осем месеца. Примирие, което братът на Саладин използва, за да укрепи властта си. Предвидлив държавник, той знае, че за да избегне ново нашествие вече не е достатъчно да се споразумее с франджите по крайбрежието, а трябва да се обърне направо към Запада. Няма ли да е добре да се възползва от добрите си отношения с италианските търговци и да ги убеди да спрат да заливат Египет и Сирия с безконтролни потоци воини?
През 1202 година той заръчва на сина си ал-Камел, „Съвършения“, вицекрал на Египет, да започне преговори с Венецианската република, главната морска сила в Средиземно море. Тъй като и двете държави говорят на езика на прагматизма и търговските интереси, те бързо постигат споразумение. Ал-Камел гарантира на венецианците достъп до пристанищата в делтата на Нил — Александрия и Дамиета — и им предлага защита и помощ в случай на нужда. В замяна на това републиката на дожовете обещава да не подкрепя нито една западна експедиция срещу Египет. Италианците, които току-що са подписали — срещу обещание за голямо възнаграждение — договор с група западни князе за превозването на тридесет и пет хиляди франкски войници към Египет, предпочитат да запазят споразумението в тайна. Умели посредници, венецианците са решени да не нарушат нито едно от поетите задължения.
Когато готовите за отплаване рицари пристигат в града на адриатическия бряг, те са топло посрещнати от дожа Дандоло. Той беше, разказва Ибн ал-Атир, твърде стар и сляп, а когато яздеше на кон, имаше нужда от слуга, който да води добичето. Въпреки възрастта и недъга си, Дандоло обявява намерението си сам да участва в похода под знамето на кръста. Въпреки това, в момента на отплаването, той поисква от рицарите уговорената сума. А когато те помолват плащането да бъде отсрочено, той приема само при условие, че походът ще започне с превземането на пристанищния град Зара, който от няколко години съперничи на венецианците в Адриатическо море. Рицарите се съгласяват едва след доста колебание, защото Зара е християнски град, принадлежащ на унгарския крал, верен слуга на Рим. Но нямат избор: дожът настоява за тази малка услуга или за незабавно плащане на уговорената сума. Така през ноември 1202 година Зара е нападната и разграбена.