![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
— Да-а-а, струва ми се, че го виждам. — Едва различаваше слабо сияеща линия. — Най-добре да се опитаме да се приближим.
— Ако приемем, че откриеш начин.
— Да — съгласи се той. — Това е проблемът.
Нервно прокара пръсти през козината на брадичката и скалпа си. Искаше му се да не е минало толкова много време, откакто го бяха пощили. На Хорст, където Хари и родителите му бяха единствените шимпанзета на цялата планета, винаги бе изглеждало въпрос на лична хигиена да почиства козината си от коварния прах. Едва по време на престоя си на Земята разбра каква наслада е някой друг да гали, реше и разчесва космите му, докато корените им сякаш запищят от удоволствие. Когато си мислеше за тези дни, топлият физически контакт на взаимното пощене му липсваше най-много от общуването с представители на собствения му вид.
Жалко, че партньорите му толкова много приказваха — от клюки до въпроси за всеки личен недостатък — за неща, които Хари никога не бе можел спокойно да обсъжда. Земните шими смятаха неловката му затвореност за дистанцираност и дори за надменност, докато той ги намираше за прекалено любопитни. Затова неизбежно си бе останал чужденец и никога не беше успял да постигне пълна близост в колежанските кръгове за пощене.
Хари знаеше, че само отлага, но не бе уверен с какво да започне.
— Значи си обезпокоен от слуховете за необичайни преминавания през хиперпространството и смущения в точките на прехвърляне — отговори му Уер'К'кинн, след като Хари се беше завърнал от последната си мисия. — Тези явления са извън твоите правомощия. Но сега изглежда се налага да ги споделя с теб.
— Чакайте да се сетя — каза Хари. — Смущенията са толкова тежки, че могат да се наблюдават даже в Е-пространството.
— Предположението ти е проницателно — потвърди Уер-К'кинн, като изщрака с клюна си акцентиращо одобрение на галдве. — Виждам, че назначаването ти не е било грешка, а по-скоро свидетелство за собствената ми дълбока прозорливост, което доказва ценността ми за Института и основателността на бързото ми израстване. Следващият ти патрул започва след едно цяло и три стандартни дни.
След като получи инструктажа си, имаше време само колкото да вземе вана и да се наспи. Беше се надявал на по-дълга почивка. На пазара имаше една форунска масажистка, която инстинктивно разбираше мускулно-скелетните системи на другите видове и опитно отпускаше стегнатите възли по гърба му… Уви.
Докато нервно чешеше брадичката си, изгризаният му нокът отскубна усукан косъм и накара Хари да подскочи. Той го повдигна пред очите си.
„Добре, че козината на шимпанзетата не е по-дълга, като по лицата на онези човешки мъже, които не се обезкосмяват.“ На Хорст бе виждал пробшърски шамани, чиито патриархални бради стигаха почти до краката им…
Хари премигна, осъзнал какво се опитва да направи подсъзнанието му. Бързо се завъртя и притисна лице към задния прозорец, вперил поглед в синия кабел. Ивицата се издигаше нагоре и като че ли почти изчезваше, още преди да достигне ръба на далечната хоризонтална плоскост.
— Пилот — каза той. — Искам да видя дали можем още да развием псевдодължината на реалностната ни котва.
— Вече е развита докрай — отговори корабът. Хари изруга. Бе му се сторило добра идея…
— Почакай малко — измърмори той. — Не бъди такъв буквалист. Опитай по друг начин. Добре, значи повече не можем да развием котвата. Но защо не погъделичкаш проклетото нещо? Навярно ще успеем да променим дължината му по друг начин. Например, като го опънем. Или като го накараме да порасне.
Знаеше, че говори неясно. Гъвкавото мислене понякога означаваше да използваш мъглявите очертания на идеите.
— Ще опитам и ще ти съобщя резултата — отвърна компютърът.
Последва тихо бръмчене, после внезапно разтърсване. Платформата запропада надолу, но само колкото да го уплаши. След миг отново се разтърси и Хари залитна към командното си кресло. Чувстваше стомаха си така, все едно че продължава да пада.
— Ъ-ъ-ъ… — заекна Хари. После опита отново: — Е, к-какво стана?
— Изглежда тук законите на топологията позволяват разнообразно профилно картиране. Това означава, че кабелът може да се обтяга и да приема каквато и да е дължина с почти всякаква скорост. Поздравления, командир Хармс. Очевидно си открил начин за маневриране в субективната вертикалност.
Хари не обърна внимание на саркастичната нотка, която може би само си въобразяваше. Поне се беше оказало по-лесно да избяга от този капан, отколкото от платото с банановите кори.
„И все пак мога да се чувствам в безопасност едва след като науча местните метафорични закони.“ За това, че в този район рядко влизаха патрулни кораби, си имаше основателни причини. Мнозина от онези, които бяха опитали, изобщо не се бяха завърнали.