![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
— Тогава започни да ни спускаш — заповяда той. — Внимателно.
Плоската полуравнина над кораба взе да се отдалечава, докато бавно се спускаха към „земята“. Това му напомняше на нещо — или на неумолимата природа на съдбата… или на връхлитащ влак.
Докато беше в Каззкарк, намери време да разпита за обсадата на Земята.
Не би трябвало да го интересува. Предполагаше се, че щом е посветил живота си на монашеския Институт по навигация, Хари е длъжен да забрави верността си към род и патрони. Но малцина напълно успяваха да се отърсят от естествените си пристрастия. Служителите в института често тайно получаваха новини от „дома“.
Когато разбра, че разполага със свободен час между инструктажите, Хари отиде на пазара. Там търговец на клюки от Ле'4-ево прие щедрото му възнаграждение и му показа покрита с осмий стая със замаскиран библиотечен източник.
Не му трябваше много време, за да открие темата — която от последната му проверка се беше издигнала с още три равнища на значение — под заглавие „Важни новини — квазипоследни събития“. Новата информация от Галактика втора бе ужасна.
Земянитските сили и малцината им съюзници били принудени да се изтеглят от ханаанските колонии, които сега временно се управлявали от сороски адмирал.
Бил нападнат красивият, заселен с делфини свят Калафия. Една трета от покритата с вода планета била окупирана от смесена ескадра, командвана от една от фракциите на Братята на нощта, докато друга групировка от същата раса фанатични воини жестоко се сражавала, за да „освободи“ останалата част.
Самата Земя била обградена и слабите земянитски сили вече щели да са разгромени, ако не била помощта на тимбримите и тенанините… и постоянните вражди сред враговете. Въпреки това краят изглежда наближавал.
Една от бележките под линия съобщаваше, че малката земянитска колония на Хорст била завладяна… от ужасните тандуаси.
Полазиха го тръпки. Споменаваше се за евакуиране на местния персонал, така че Марко и Фелисити навярно бяха имали време да избягат, заедно с другите антрополози. Но Хари кой знае защо се съмняваше. Родителите му бяха побъркани. Щеше да е точно в техния стил да останат, предполагайки, че нашествениците никога не биха закачили двама цивилни учени.
Даже да бяха заминали всички техници и тераформатори, какво щяха да правят местните? Човешките племена, използвали „изпитателното“ си психическо състояние като възможност да избягат от жестокостта на модерното общество, за да експериментират с безброй различни социални форми — много от които имитираха един или друг тотемен вид. Някои групи нарочно бяха възприели матриархалните кошерни обществени структури на пчелите, докато други подражаваха на вълчи глутници или използваха брачни модели, които се срещаха само в странни романи отпреди контакта. Повечето от малките пробшърски племена не проявяваха интерес към техниката и галактополитиката.
И щяха да са безпомощни пред жестоки воини като тандуасите.
Тичешком напуснал шатрата на търговеца на клюки, Хари се помъчи да не мисли за новините. Скоро извънземните победители щяха да се нахвърлят върху останките от съкрушения земянитски клан. Неутралното управление в Петте галактики се корумпираше и Институтът по ъплифтиране лесно щеше да се остави да го убедят да обяви за осиновяване човеците, шимите и делфините. Трите раси щяха да бъдат разпределени като военни трофеи и всяка от тях щеше да получи нов „патрон“ за генетично-обществено ръководство през следващите сто хиляди години.
„Разбира се, ако „случайно“ не бъдем изтребени в хаоса.“ Беше се случвало и преди — почти всеки път, щом се появеше вълконска раса и заявеше, че е постигнала разумност без чужда помощ. Бе удивително, че земянитският клан е удържал толкова дълго.
„Е, поне горилите са в безопасност. Тенанините не са лоши господари… ако се приеме, че изобщо трябва да имаш господар.
Чудя се на кой ще дадат нас, шимите, като част от сделката?“
Хари оголи зъби.
„Може да се поозорят с нас.“
По време на следващия инструктаж той направо попита Уер'К'кинн:
— Всички тези хиперпространствени аномалии и смущения… на войната със Земята ли се дължат?
Вместо да укори Хари, че проявява интерес към стария си клан, висшият институтски служител благожелателно махна с пипало.
— Млади колега, не трябва да забравяш, че една от големите психически опасности на разумния живот е егоизмът — склонността да виждаш всички събития в контекста на собствения си живот или вид. Естествено е да ти се струва, че цялата вселена се върти около проблемите на бившия ти клан, колкото и да е малък и незначителен.