Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Едва не се подхлъзна по стълбите в тъмното, затова се подпря на стената в дъното, под една едва мъждукаща газена лампа и замалко не падна върху Рейнар. Намираха се в тесен и нисък коридор от тъмен камък, разнообразен тук и там със стари тухли и коридори, отклоняващи се в три различни посоки. Виждаха се няколко газени лампи, които очевидно бяха ново допълнение с тръбите си, които вървяха по повърхността на стените. Крак крепеше Ронсард. Никола им махна да запазят тишина, макар да се съмняваше, че това ще помогне, ако надзирателите решат да проверят тук долу.
Секундите минаваха. чуха приглушен тропот, сякаш някой пробваше дали вратата над тях е заключена и отново се възцари тишина.
— Стана — изрече тихо Ронсард с одобрение в гласа. — Елементарно, но елегантно.
Рейнар погледна Никола.
— Е, накъде? Или да хвърляме монета?
Уместен въпрос, помисли Никола.
Не познаваше това ниво толкова добре, колкото другите. В първоначалния му план за бягството на Крак преди години, това бе един от маршрутите му за отстъпление, но тогава не му се беше наложило да го използва.
— Ще опитаме първо оттук.
Останалите го последваха, Рейнар вървеше непосредствено след него, следван от Ронсард, който се крепеше с една ръка за рамото на Крак, а с другата за леко хлъзгавите камъни на стената. В тесния коридор имаше място само за един човек, който да му помага. Това щеше бързо да изтощи Ронсард и щеше да ги забави. Ще се тревожа като му дойде времето. Никола обясни с нисък глас на Рейнар:
— Трябва да се озовем в югозападното крило. Там са старият параклис и моргата и има външна врата, през която изнасят телата. Това е единствената ни възможност, ако не броим мястото, откъдето влязохме и главния портал.
— Съвсем подходящо за ситуацията, ако си помисли човек, — отбеляза Рейнар и Никола не можа да не се съгласи наум.
Колкото повече се отдалечаваха от изхода, толкова по-застоял ставаше въздухът. Застоял и с нотка на тлен, от която на Никола му настръхваше гърбът.
Ронсард изрече с глас, напрегнат от болката и от усилието да стои изправен:
— Ако обстоятелствата още повече се обърнат срещу нас, може би сега е единствената възможност да обединим усилията си. Видяхте джентълмените, които ме преследваха; Да считам ли, че магьосникът, който оживи архитектурата на Съда се интересува от вас?
— Подозирам, че е възможно да са изпратени от един и същ човек, без значение дали го знаят или не — Никола погледна през рамо — Знаете ли кой устрои ареста ви?
— В самата Префектура ли, не. В момента Хал се опитва да разкрие къртицата, но доколкото вече не може да рискува да се доверява на предишните ни съюзници, това няма да е лесно. А колкото до това кой е поръчал ареста ми, мога да подозирам единствено Конт Рив Монтес.
Никола замръзна на място и за миг всичките му мисли отлетяха, когато чу това име. Конт Рив Монтес…
Тогава Рейнар го побутна в гърба и каза:
— Първо измъкването, после отмъщението.
Никола отново пое напред. Внимателно, внимателно. Налагаше се да разкрие малко, за да получи повече, но не искаше Ронсард да разбере колко дълбоко е замесен. Инспекторът можеше да го е познал като Никола Валярд или щеше да го стори съвсем скоро. Но ако го разпознаеше като Донатиен… Ще се наложи да го убиеш. И иронията щеше да е пълна, след като бе рискувал живота си и този на Рейнар и на Крак, за да го спаси. Няма да има избор. Не и когато отиването в затвора означаваше да вземе със себе си Мадлин и останалите.
— Знаете ли нещо за магьосника, който стои зад всичко това?
— Знам, че има някакъв магьосник, че практикува некромантия и че е напълно луд — каза Ронсард — Можех да открия много повече, ако не ме бяха прекъснали така ненавременно с този арест.
— Напълно е възможно той… — да си вярва, че е Констан Макоб, понечи да каже Никола, но думите му бяха прекъснати от писъка, отекнал по коридора някъде отпред.
Те се спряха сепнато и замълчаха и Никола посегна за револвера в джоба си, но звукът не се повтори. След един напрегнат миг, Рейнар каза:
— Знам, че писъците са съвсем в реда на нещата в място като това, но…