Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
— Отвореният коридор изглежда по-лесен, но всъщност той води към бараките на надзирателите и към стълбите горе към пазачите и другите кабинети. Ако минем през тази врата, ще можем да стигнем до нивото, което е под това, където ще се придвижваме далеч по-лесно.
То се състоеше от стари килии и подземия, свързани от взаимно пресичащи се лабиринти от коридори и проходи. Трябваше да отидат там, защото вероятността да ги забележат бе далеч по-малка. До долните нива не можеше да се стигне от блока с килиите и затова те не се охраняваха много добре.
— Единственият проблем е, че зад тази врата най-вероятно има стражеви пост.
— Колко пазачи? — попита Рейнар.
— Минимум двама.
Никола изгледа вратата. Пистолетът на Крак беше празен, защото бяха изразходвали патроните, когато отваряха входната врата. В оръжието, което Никола беше отнел от похитителите на Ронсард бяха останали само пет изстрела.
— Ти носиш ли си револвера? — попита Рейнар.
— Не. Не мислех, че ще ми е нужен в обителта на Правосъдието, — отвърна и огледа замислено празната стая. — Крак, подай ми пистолета си.
— Празен е.
— Те няма как да разберат.
Докато те се разправяха, Никола свали шалчето си и го върза така, че да скрива долната част на лицето му. Не искаше по-късно пазачите да нямат никакви трудности при разпознаването му. Изчака Рейнар да стори същото, след което пристъпи до вратата.
— Пригответе се да нахлуете веднага след мен.
Вратата беше обшита с дебели железни плоскости; нямаше как да я насилят с подръчни материали. Никола се приближи тихо до нея и се заслуша, но не чу нищо иззад пластовете дърво и метал. Той си пое дълбоко въздух и заудря с юмрук по нея.
— Отваряй, по-бързо, зад нас е! — изкрещя истерично.
чу нещо от другата страна, някой крещеше какво, по дяволите, става и продължи да удря и да крещи. Минаха секунди, достатъчни на мъжете вътре да вземат решение и да се сетят, че вратата води встрани от килиите, а не към тях и че това не може да е опит за бягство и да започнат да се бъркат за ключовете. Вратата се открехна и започна да се отваря навътре. Никола я подпря с рамо и се стовари върху нея с цялата си тежест.
Мъжът от другата страна залитна, Никола го хвана за ревера на сакото и пъхна дулото на пистолета под брадичката му, и изръмжа.
— Не мърдай.
Думите бяха отправени към втория мъж в стаята, който в същия момент тъкмо се надигаше иззад бюрото. Рейнар се вмъкна веднага след Никола, сграбчи другия пазач за ръката и го принуди да легне на пода.
Никола отстъпи назад, за да не може този, когото бе хванал да сграбчи пистолета и каза:
— Обръщай се и лягай по очи на пода.
— Какво… Какво…
Той беше възрастен мъж с оредяла сива коса, зинал от удивление. Онзи, когото Рейнар бе принудил да легне на пода надали беше надхвърлил двадесетте. Никола осъзна, че не иска да му се налага да ги застрелва.
— Прави каквото ти казвам. — процеди през зъби.
Двамата гардове не бяха въоръжени, понеже, освен ако не възникнеше извънредна ситуация, надзирателите в затвора носеха само палки. Щом и двамата мъже се озоваха на пода, Никола махна на Инспектора и Крак да минат в стаята. Взе ключовете от колана на първия надзирател и ги подаде на Крак, докато оръженосецът помагаше на Ронсард.
— Униформите? — предложи Рейнар.
— Да. Или поне саката, — каза Никола — Ти вземи…
И двамата ги чуха едновременно, тежки стъпки, отекващи сред каменните стени, идващи откъм коридора, през който бяха минали току-що.
— Няма време, — отсече Никола — Не трябва да спираме.
Крак отключи другата врата. Никола изчака всички да минат през нея и сам тръгна заднишком, казвайки:
— Не мърдайте, джентълмени, и никой няма да пострада.
— Няма да си измъкнеш току-така! — каза възрастният.
— Има голяма вероятност да си прав, — измърмори Никола.
Той се промъкна през вратата и махна на Крак да я затвори и заключи. Без ключовете, на двамата надзиратели щеше да се наложи да изчакат колегите си, за отворят отново тази врата. Не че щеше да мине много време преди това да се случи. Никола се огледа и се опита да събере мислите си.
Намираха се в друго полутъмно преддверие, с още две врати и друг коридор. Никола се поколеба, замисли се дълбоко, след което взе ключовете от Крак и пристъпи към първата врата. Отключи я и я отвори. Зад нея се откри тясно стълбище, което се виеше надолу в мрака. Той махна на останалите да продължават и се върна да отключи другата врата, онази, която, ако си спомняше правилно, водеше към дългия прав коридор при килиите на по-ниските нива. Тоя я отвори и се върна при стълбите. Трябваше да накара преследвачите да мислят, че са поели по този маршрут, точно колкото да се изгубят долу в катакомбите. Сигурно ще си помислят, че сме били толкова объркани, че да тръгнем към килиите, помисли Никола, докато гледаше към водещите надолу стълби и затваряше след себе си тежката врата. Той я дръпна, за да се увери, че резето е на мястото си. Все пак сме нахълтали в затвор, в края на краищата.