Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
— Но не са съвсем в реда на нещата толкова далеч от килиите — довърши вместо него Никола — Там долу не би трябвало да има никой.
Лудият магьосник на Октав вече със сигурност бе стигнал твърде далеч в опитите си да се добере до тях и стените на затвора надали щяха да го възпрат.
Мадлин вървеше забързано по улицата, която я отдалечаваше от Префектурата, но вместо да се отправи към склада, тя избра другия път, който минаваше по-близо до площада. Когато офицерът беше споменал мъжете, които нахлули в затвора с Ронсард, нещо в стомаха и се беше свило. Нямаше гаранция, че са били Никола и другите, но… Ако беше пратил някого за помощ, щеше да го изпрати в склада, който се намираше на няколко пресечки оттам, а това означаваше Кюзар и Ламан.
Тя преброди улиците и алеите покрай площада, разминавайки се с объркани и бягащи хора. Накрая видя каруцата на Кюзар до един тротоар, я конете бяха привързани на перилата до обществената чешма. Приближи се предпазливо, но след това видя Кюзар и Ламан, застанали пред каруцата в разгорещен разговор.
Изглеждаха облекчени при появата й и Мадлин предположи, че това означава, че ще й натресат някой заплетен проблем. Тази мисъл беше потвърдена, когато Кюзар я поздрави с:
— Имаме проблем.
— Никола и останалите ли?
— В затвора са.
Мадлин изръси една особено долна псувня, лукс, който обикновено не си позволяваше пред хора. Дори Ламан се стресна. Тя каза на Кюзар:
— Точно от това се страхувах. Как стана?
Кюзар се загледа в групичката полицаи, които вървяха по улицата и направи жест да отидат в близката алея. Навлязоха на няколко крачки навътре, а Мадлин вдигна леко полите си по навик, за да не се изцапат по калния паваж. Алеята беше отворена и в края й, от другата страна на улицата се виждаше черна стена. Стената на затвора.
— Отвлякоха Инспектора, след като го изкараха от Префектурата, — каза Кюзар — Беше се събрала голяма тълпа, сган. Той надуши капан и прати Девис за нас, само че не успяхме да пристигнем навреме и не можахме да сторим нищо, освен да гледаме.
— Какво видяхте.
— Някакви здравеняци измъкнаха Инспектора от полицаите и се готвеха да го обесят на старата бесилка. Не видях кога Ник и капитана и Крак са стигнали дотам, докато не цъфнаха отгоре. Взеха Инспектора от здравеняците и ги изгониха и помислих, че ще си плюят на петите, но тогава започна магията.
— Онези каменни неща от покривите, да, видях ги. След това?
— След това избягаха в затвора и онези живите статуи бяха точно зад тях. Точно като на „Забрава“, нас ни гони тоз магьосник, нали така.
— Госпожице.
Мадлин подскочи и се обърна стреснато. На не повече от пет крачки от нея стоеше Доктор Сиран Хал. Навярно се беше крил от тях на ъгъла на алеята.
— чух разговора ви. — каза той.
Ламан посегна към в джоба си и Кюзар го хвана за ръката. Без оръжия, за Бога, помисли Мадлин. Не сме направили нищо незаконно, не е станал свидетел на нищо. Това беше Ил-Риен, а не Бисра и думите и мислите нямаха голяма тежест.
— Какво искате да кажете? — попита с пресъхнало гърло като се опитваше да звучи с невъзмутимо.
— Проследих ви от Префектурата дотук и чух всичко, което казахте — отвърна Хал.
Физиономията му беше тревожна, но интонацията му беше спокойна.
— Трябва да говоря с вас.
— Не можете да докажете нищо — отвърна почти автоматично Кюзар — Само вашата дума срещу тези на нас тримата.
Хал вдигна ръка с обърната навън длан и Мадлин се зачуди дали иска да бъде изслушан или им показва, че не е въоръжен. Той каза:
— Познах ви. Сестрата, онзи ден в моргата.
— Това не означава нищо — свари да каже Мадлин.
Гърлото й пресъхна. Нямаше да й помогне, ако се направеше на обидена. Обстоятелствата бяха прекалено подозрителни.
Хал пристъпи още крачка напред и спря, когато Ламан помръдна нервно.
— чух какво казахте току-що — повтори — Вашите приятели са хората, които спасиха Ронсард и които са влезли в затвора, за да се спасят от магията. Искате да ги измъкнете от там без Префектурата да се намесва. Аз искам да ви помогна.
— Защо?
— Преди малко бяхте в онази стая и ги чухте. Някой е организирал събирането на тази сган и наредил полицаите да изведат Ронсард вън на стъпалата вместо да го преведат през топлата връзка, с цел платените главорези да могат да го докопат. Ако Префектурата го залови, това само ще даде втори шанс да го убие на онзи, който стои зад това — Хал се поколеба — Ако сте тези, за които ви мисля…
Мадлин затаи дъх. чувстваше се като ударена в стомаха. До нея Кюзар издаде неволен гърлен звук, но не реагира по друг начин. Тя каза:
— Кои мислите, че сме?