Заложница на съдбата
- Автор: Патни Мэри Джо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложница на съдбата». Краткое содержание книги:
Съдбата внезапно се намесва…
Съпругът оздравява напълно и младата лейди Джослин Кендъл се разкайва за прибързаната си постъпка. „Бъдещата вдовица“ е изправена пред коренно различна ситуация, която я обърква напълно…
Какво ли ще се случи?!
Устните му отново завладяха нейните, а ръката му погали скритите извивки на гърдите й, докато и двамата не останаха без дъх.
— Не ти ли е много горещо в този дебел костюм за езда — прошепна той.
С едната си ръка разкопча петелките със златни шнурове, които закопчаваха отпред синия й жакет. Той се разтвори, а бледата й кожа изглеждаше невероятно нежна и мека на фона на тъмния плат. Под жакета носеше семпъл бял корсаж с дълбоко изрязано деколте, което разкриваше влудяващата падина между гърдите й. Езикът му се плъзна по нея сякаш бе изкушаващ сметанов сладкиш.
Тя погали тила му, а ноктите й го накараха да потръпне от възбуда. Ръката му се придвижи още по-надолу. Полите й се бяха вдигнали над коленете и тя ахна приглушено, когато той докосна най-чувствителното й място. След първоначалния шок краката й се разтвориха, а плътта й запулсира под ритмичните му погалвания.
От гърлото й се отрони дрезгав звук, непоносимо еротичен за него. Дейвид трескаво се зае да разкопчава копчетата на панталоните си, дърпайки до скъсване. Най-после желаният миг бе настъпил. По дяволите! Беше забравил за всичко, изпълнен единствено с нетърпението да проникне в нея. За миг се задържа на ръба. Разгорещената кръв се бореше с разума.
Разумът победи. Джослин може и да го желаеше с тялото си, но той все още не бе спечелил сърцето й. Съблазняването й щеше да му донесе един миг на невероятна наслада, но завинаги щеше да загуби доверието й.
От гърдите му се отрони дълбока въздишка. Претърколи се по гръб, докато тялото му пулсираше толкова силно, че едва можеше да диша.
— Достигнах границите на въздържанието. Време е да спра.
Пръстите й се преплетоха с неговите и тя прошепна:
— Да не би да искаш да ме подлудиш? — Гласът й пресекваше от смущение, примесено с възбуда, но в него напираше и смях.
— Със сигурност аз съм този, който пръв ще полудее, при това без много усилия. — Извърна глава, за да бъдат отново лице в лице. Докато се взираше в лешниковите дълбини на очите й, блеснали от издайнически чувства, сърцето му се изпълни с прилив на нежност. С всеки ден двамата ставаха все по-близки, а дори и лудостта бе ниска цена за това.
Глава 28
„Ако целта на Дейвид беше да загубя ума си, той се справи доста добре“ — мрачно си помисли Джослин. Следващите няколко дни бяха привидно спокойни, но тя не преставаше да мисли за него и за плътските усещания, които бе събудил у нея. Страстите се оказаха източник на множество сериозни опасности, че тя едва сега проумя защо в миналото жените са забулвали лицата си.
Но тя нямаше намерение да се оттегля в манастир, защото там не бе мястото на една англичанка с модерни за времето си разбирания, която освен това жадуваше за дом, семейство и деца. Нямаше съмнение, че реакциите й спрямо ласките на Дейвид се влияеха много от това, че й липсваше опит в любовната игра. И, разбира се, тя го харесваше толкова много…
Когато мислите й отново стигнаха до вълнуващите мигове, които преживя с него, очите се замрежиха от неясни видения, в които тя неизменно се озоваваше в обятията му, след което й костваше много усилия да се върне към прозаичната реалност, заобикаляща я отвсякъде. Сепна се и си припомни, че в момента имаше неотложна задача — да помага за възстановяването на реда в къщата и за наглеждането на персонала.
За няколко дни прислужниците успяха да изхвърлят всичко ненужно, което е било трупано в къщата през последните години. Междувременно Дейвид назначи неколцина от най-добре проявилите се помощнички на постоянна работа в имението. Хю Морган пристигна два дни по-рано от очакваното. На Джослин й бе достатъчен само бегъл поглед върху разцъфналото от щастие лице на Мари, за да се досети, че камериерката й бе причината Хю да съкрати почивката си. Това обаче не спря младата господарка веднага да му намери работа.
По-овехтелите мебели, които не бяха използвани от години, бяха качени на тавана, докато по-привлекателните предмети от обзавеждането, останали още от дядото на Дейвид, бяха изпратени за почистване и ремонт. Някои от тях се налагаше да бъдат претапицирани, но в селото нямаше добри майстори. Неупотребяваните драперии от брокат бяха приспособени за дамаски за столовете и диваните.
Освен мебелите и завесите за прозорците, Джослин откри великолепни ориенталски килими, навити на руло и необяснимо защо складирани в един килер. В тях бяха поставени малки торбички с клонки от лавандула против молци, поради което бяха останали красиви и недокоснати от времето. Комбинирани с възстановените мебели и най-хубавите завеси, те щяха да направят стаите по-уютни и приятни за живеене. Цялата промяна би отнела години, но за кратко време бе свършена доста работа и тя се гордееше с постигнатото.