Заложница на съдбата
- Автор: Патни Мэри Джо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложница на съдбата». Краткое содержание книги:
Съдбата внезапно се намесва…
Съпругът оздравява напълно и младата лейди Джослин Кендъл се разкайва за прибързаната си постъпка. „Бъдещата вдовица“ е изправена пред коренно различна ситуация, която я обърква напълно…
Какво ли ще се случи?!
— Наистина се забавлявам. О, Иън, не мога да повярвам, че всичко това е истина. Че ти си истински.
Устните му се сляха с нейните в целувка, която бе съвсем истинска. След прегръдката, която бе оставила Сали разтреперана и задъхана, той се отдръпна и огледа изцапаното й лице.
— Явно пак си била на тавана и обрала праха на цялата къща.
— Боя се, че никога няма да бъда изискана и бляскава светска дама като Джослин.
— Ако имаше вкус към изисканото и бляскавото, нямаше да те харесвам. — Прегърна я през раменете и я поведе към трапезарията, която бе свързана с гостната. — Свърши ли със списъка на задачите около обзавеждането на къщата?
— Да. Къщата е в отлично състояние. Нуждае се от почистване и боядисване тук-там, но ако решим, още утре можем да се нанесем.
— Всъщност — колебливо поде той, — възнамерявах утре да се оженим.
Тя го погледна изненадано.
— Утре ли? Няма ли да е през октомври?
— Днес получих писмо от майка си. Брат ми Дайърмид ще се жени след две седмици, а освен това в рода ни ще има едно-две кръщенета. — Взе ръцете й в своите. — Късното лято е спокоен период в моята работа, затова ми хрумна, че ще е най-подходящият момент да те заведа в Шотландия и да те запозная със семейството си. Бих искал да се похваля с теб. Освен това от няколко години не съм си ходил у дома.
Значи Шотландия все още си оставаше негов дом въпреки всички далечни места, които бе посетил. Това й се стори много трогателно.
— Разбира се, щом ще пътуваме заедно, трябва да бъдем женени.
— Точно така. — Лицето му се озари от усмивка. — А освен това не умея да чакам.
Сали едва ли не се разтопи от топлината, струяща от очите му. Всички останали виждаха в него само грубия, но блестящ хирург, но нежността и любовта си той пазеше единствено за нея. Със сърце, преизпълнено от любов, тя зарови пръстите си в гъстата му бяла коса.
— В такъв случай, скъпи, нека се оженим утре.
Двата дни, посветени само на домашни задължения, изцяло бяха погълнали вниманието на Джослин. Облечена в любимата си синя рокля с подчертано военна кройка, с която обикновено излизаше на езда, нейно благородие се спусна забързано по главната стълба в широкото преддверие на „Уестхолм“, което навремето е било замислено като главен вход за многобройните посетители на имението. Сега всичко наоколо беше изрядно почистено и подредено.
Дейвид четеше някакво писмо, но щом дочу леки стъпки, надигна глава и прикова в нея възхитения си поглед.
— Добро утро, Джослин. Костюмът ти за езда е много елегантен. Да не би да си прекопирала модела от униформите на Десети кралски хусарски полк?
— Разбира се. — Тя поднесе устните си за утринната целувка. Неговите бяха едновременно успокояващи и възбуждащи. Наистина забележително съчетание. Когато целувката свърши, бе останала без дъх. — Не можах да устоя на пищните златни ширити.
Той се усмихна.
— Дали ще прозвучи обидно за Негово кралско височество, ако заявя, че униформата стои по-добре на теб, отколкото на принц-регента?
— Няма да е обидно, милорд, а ще бъде държавна измяна! Но аз няма да ви издам! — великодушно обеща тя.
Дейвид вдига писмото, което четеше, тя се присъедини към него.
— Това току-що пристигна от Лондон. Сали и Иън са се оженили и са на път за Шотландия.
— Наистина ли? Какво ги е накарало да не чакат до есента?
— Според сестра ми — Дейвид се консултира с писмото:
Много съжалявам, че не присъствахте на сватбата, но сега е най-подходящото време да се посети Шотландия. Освен това не можах да устоя на изкушението цял месец да имам Иън само за себе си. Може би на връщане ще се отбием при вас.
— Чудесно! Значи са предприели истинско сватбено пътешествие. Сигурна съм, че Сали е била много красива младоженка.
Дейвид отново погледна писмото.
Кажи на Джослин, че за сватбения си ден бях облякла зелената копринена рокля с онова забележително деколте, което толкова разсея Иън, че трябваше да го подканят два пъти да каже: „Да.“ Това наистина ми достави огромно удоволствие.
Джослин се засмя.
— И би трябвало да е доволна. Заради Сали Иън Кинлок ще бъде много по-щастлив човек, а вероятно и по-добър доктор.
Повдигна полите си и се запъти грациозно към вратата, която Дейвид държеше отворена за нея. Чувстваше се малко тъжна. Колко прекрасно би било да изпитва същите чувства като на Сали към Иън. Вечерта, когато обявиха годежа си, за всички бе ясно, че идеално си подхождат. Те просто разцъфваха, когато бяха заедно. Сали не се бе чувствала по-щастлива.
Бързо си каза, че не бива да унива. Беше прекрасен летен ден, тя разполагаше с отличен кон за езда, красиво имение и с най-добрия компаньон на света.