Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)
- Автор: Бейджент Майкл, Линкольн Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)». Краткое содержание книги:
Първото издание на „Светата кръв и Свещеният Граал“ през 1982 година предизвиква буря от противоречия, ехото от които още отеква из западноевропейския свят. Изводите в книгата са убедителни. Нещо повече: много от тях са дори потресаващи и вероятно смъртно опасни. Независимо какви са вашите собствени възгледи, това е книга, която ще ви завладее.
Това не е единственият случай, когато Наполеон проявява интерес към Меровингите. Той поръчва на някой си абат Пишон да състави родословие, за да види дали и след падането им от власт са оцелели техни потомци. Тъкмо върху родословията, поръчани от Наполеон, се основават генеалогиите, публикувани в „Документите на Братството“217.
Аркадската мечка
Легендите за Меровингите са съвсем в духа на епохата, когато се раждат преданията за Крал Артур и Свещения Граал. Същевременно обаче те представляваха почти непреодолима бариера между нас и историческия период, който ни интересуваше. Когато най-сетне се добрахме до оскъдните писмени паметници, които са се съхранили, се оказа, че те донякъде се разминават с преданията, но са не по-малко загадъчни, невероятни и вълнуващи.
Почти липсва информация за произхода на Меровингите, чиято достоверност да може да бъде проверена. Самите те твърдят, че са потомци на Ной, който за тях е по-голям мъдрец дори от Мойсей — интересен възглед, застъпван отново след хилядолетие от европейските франкмасони. Меровингите се представят и за преселници от древна Троя, което обяснява френски географски наименования като Троа и Париж218. Историците от по-ново време, включително авторите на „Документите на Братството“, правят опит да докажат, че Меровингите идват от Древна Гърция и по-конкретно от областта Аркадия. Според „Документите“ предците на Меровингите са свързани с владетелите на Аркадия. Някъде около началото на новата ера те се преселват на Дунав, сетне на Рейн и се установяват на територията на западните провинции на днешна Германия.
Въпросът, дали Меровингите са дошли от Троя или от Аркадия, представлява по-скоро научен интерес и няма смисъл да оспорваме едното или другото твърдение. Според Омир в обсадата на Троя участват и мнозина аркадци. Някои от първите древногръцки историци смятат, че Троя е основана от преселници, дошли от Аркадия. Заслужава пътьом да отбележим, че в древна Аркадия мечката е свещено животно, тотем, покрай който се раждат различни тайнствени култове и заради който са правени ритуални жертвоприношения219. Всъщност наименованието „Аркадия“ идва от „аркадци“, тоест народа на мечката. Древните аркадци твърдят, че са потомци на Аркад, богът покровител на техните земи, чието име също значи „мечка“. Според гръцката митология Аркад е син на Калисто, нимфа, свързана с богинята на лова Артемида и превърната от Зевс в съзвездие Голямата мечка.
Сикамбите, франкското племе, от което произхождат Меровингите, също се прекланят пред мечката, която и при тях, както при древните аркадци, приема формата на Артемида, или по-точно, на галското й съответствие Ардуина, богиня покровителка на Ардените. Тайнственият култ към Ардуина съществува през цялото средновековие и едно от средищата му е град Люневил, който е съвсем близо до Стене и Орвал, други две места, срещащи се непрекъснато в нашето проучване. Чак до 1304 г. църквата издава едикти, с които забранява преклонението пред езическата богиня220.
При положение че в Ардените, сърцето на владенията на Меровингите, мечката е смятана за божество и тотем и е обвеяна с какви ли не митове, не е учудващо, че в „Документите на Братството“ „Ursus“ — латинската дума за „мечка“, е отъждествявана с кралската династия. По-странното е, че на „мечка“ уелсците казват „arth“, откъдето идва името Артур. Макар да не се впуснахме в подробно проучване, бяхме заинтригувани от съвпадението, че Артур е не само съвременник на Меровингите, но и като тях е свързван с мечката.
Сикамбите навлизат в Галия
В началото на V в. нашествието на хуните принуждава почти всички племена в Европа да се преселят. Тъкмо тогава Меровингите, или по-точно, техните предшественици сикамбите, прекосяват Рейн и се установяват в Галия — на територията на днешна Белгия и в Северна Франция, край Ардените. Едно столетие по-късно тази област вече е наричана Австразия с център днешна Лотарингия.
Сикамбите не навлизат в Галия като необуздана дивашка орда, дошла да плячкосва и граби, напротив, заселват се съвсем мирно по тези земи. От векове поддържат тесни връзки с римляните и макар езичници, не са диваци. Всъщност познават добре римската администрация и обичаи и подражават на римляните. Някои сикамби се издигат до пълководци в римската войска. Други стават дори консули. Тоест тяхното заселване преминава не като кърваво нашествие, а като мирно натурализиране. Когато в края на V в. Римската империя рухва, сикамбите запълват освободеното пространство, но без да прилагат насилие и принуда. Запазват старите обичаи, не променят почти нищо. Без размирици и бунтове превземат властта, като се възползват от вече съществуващия, ала опразнен административен апарат. Тоест в началото управлението на Меровингите следва почти непроменения модел на някогашната Римска империя.
217
Досетихме се, че Наполеон също е свързан с тази история, покрай многото препратки в родословията, поместени в „Досиетата“, в които като източник се споменаваше изследването на някой си абат Пишон. От 1805 до 1814 г. Пишон прави родословие на династията на Меровингите от Дагоберт II до 20 ноември 1809 г, когато в Семле (Ниевр) се ражда Жан XXII де Плантар. Като източници Пишон посочва документи, намерени непосредствено след Великата френска революция. Допълнителна информация се съдържа в брошурата на Мадлен Бланкасал, издадена от Великата ложа Алпина, където на с. 1 се споменава, че абат Пишон е получил тази задача от Сиейес (служител в съществувалата от 1795 до 1799 г. Директория) и от Наполеон. По-подробни сведения ще намерите в „Златото на Рен за един Наполеон“ от Филип дьо Шеризе (вж. De Cherisey, Philippe. L’or de Rennes pour un Napoleon), съхранявана на микрофилм в Националната библиотека в Париж. Според Шеризе от изследването, което Пишон прави върху откритите кралски архиви, абат Сиейес е знаел, че потомците на Меровингите са живи, и го съобщава на Наполеон, който побързва да се ожени за Жозефина, бивша съпруга на Александър дьо Боарне, потомък на Меровингите. По-късно осиновява и двете й деца, в чиито жили тече „кралска кръв“.
След време Наполеон възлага на абат Пишон (чието истинско име според някои сведения е Франсоа Дрон) да състави пълно родословие. Освен другото иска да разбере вярно ли е, че династията на Бурбоните е нелегитимна. Коронясан е като крал на французите (а не на Франция), в което донякъде копира Меровингите, за чиито церемонии научава от проучванията на Сиейес и Пишон. Ако това отговаря на истината, значи е положил основите за една нова империя на династията. Тъй като няма деца от Жозефина, се оженва за Мария-Луиза дъщеря на австрийския император от династията на Хабсбургите, който също е потомък на Меровингите. Тя му ражда син — Наполеон II, в чиито вени тече „кралската кръв“ на Меровингите. Той обаче умира без да остави потомство. Ала бъдещият император Наполеон III, син на Луи Бонапарт и Хортензия дьо Боарне (дъщеря на Жозефина от първия й брак), също е от „кралско потекло“.
Шеризе намеква и че ерцхерцог Карл (шурей на Наполеон) е бил подкупен да загуби битката при Ваграм от 1809 г. в замяна на част от съкровището на Меровингите, намерено от Наполеон в Разес. По-късно, през 1837 г, същото това съкровище е открито в едно имение на Хабсбургите. Ясно е защо са го ценели толкова много: те също са потомци на Меровингите.
218
Авторите явно правят аналогия с Парис, сина на троянския нар, похитил Елена, чието име на френски се пише еднакво е Париж. — Бел.ред.
219
Carpenter. Folktale, Fiction and Saga, p. 112.
220
Римското съответствие на Артемида е Диана, а другото име на Ардуина е Диана от Ардените. Там се издига огромна статуя на богинята чак до VI в., когато по нареждане на св. Вюлфило е съборена. Култът й е отъждествяван с култа към Луната и богинята често е изобразявана с полумесец. Смятана е и за покровителка на изворите и кладенците. Основаването на абатството в Орвал на място, където според преданието е имало вълшебен извор, може би е свързано с някакви остатъци от култа към Диана Ардуина (вж. Calmet. Des divinitas, p. 25).