Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)
- Автор: Бейджент Майкл, Линкольн Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)». Краткое содержание книги:
Първото издание на „Светата кръв и Свещеният Граал“ през 1982 година предизвиква буря от противоречия, ехото от които още отеква из западноевропейския свят. Изводите в книгата са убедителни. Нещо повече: много от тях са дори потресаващи и вероятно смъртно опасни. Независимо какви са вашите собствени възгледи, това е книга, която ще ви завладее.
Меровей и неговите потомци
Открихме най-малко две исторически личности с името Меровей — не е съвсем ясно кой от двамата според преданието е потомък на морското същество. Първият Меровей е пълководец на сикамбите: сигурно е, че през 417 г. е бил жив и се е сражавал в римската войска, както и че е починал през 438 г. Най-малкото един съвременен медиевист смята, че Меровей е ходил в Рим и е предизвикал нещо като сензация. Запазил се е писмен паметник, според който един предводител на франките наистина е посетил Рим и е смаял всички с царствената си осанка и развятата си руса коса.
През 448 г. в Турне синът на този първи Меровей, който носи същото име, е обявен за крал на франките и остава на престола до 458 г., когато умира. Той сигурно е първият официален крал на франките като обединен народ. Вероятно заради този факт, а може би и заради онова, което легендарното му двойно потекло символизира, той поставя началото на династия, наричана още през онова време Меровинги.
При управлението на неговите наследници кралството на франките процъфтява. Те не са някакви недодялани диваци, каквито сме склонни да си ги представяме. Обратното, в много отношения тяхната култура може да бъде сравнявана с „високоцивилизована“ Византия. Насърчавана е образоваността дори сред обикновените хора. По време на Меровингите начетеността с много по-голяма, отколкото след петстотин години. Изключително културни са и самите управници, нещо твърде странно, като знаем колко груби, необразовани и неграмотни са били монарсите от по-късното средновековие. Крал Хилперих например, управлявал през VI в., не само изгражда в Париж и Соасон великолепни амфитеатри в римски стил, но и пише прекрасна, вдъхновена поезия, с което много се гордее. Запазили са се писмени сведения за неговите разговори с жреците, в които откриваме невероятна изтънченост, начетеност и остроумие, все качества, които рядко свързваме с кралете от онази епоха. В много случаи Хилперих не отстъпва по нищо на своите събеседници — жреците221.
По време на Меровингите франките често проявяват жестокост, те обаче не са по природа войнствени например като викингите, вандалите, вестготите и хуните. Главният им поминък са земеделието и търговията. Обръщат особено внимание на търговията по море, най-вече в Средиземноморието. А занаятчиите им притежават вкус и майсторлък, които са направо смайващи, както личи и от кораба съкровищница „Сътън Ху“.
Меровингите натрупват несметни дори според съвременните представи богатства, състоящи се главно от златни монети с превъзходно качество, сечени в кралските монетни дворове, един от които е разположен в Сион, Швейцария. Някои от тези монети са намерени в „Сътън Ху“ и днес са изложени в Британския музей. Върху много от монетите ясно се вижда кръст, какъвто по-късно носят и кръстоносците от Франкското кралство в Йерусалим.
Кралската кръв
Макар културата на Меровингите да се характеризира със сдържаност и да е учудващо съвременна, монарсите, по чието време тя е създавана, са по-различни. Те се открояват дори сред владетелите от онова време: още приживе са обгърнати в тайнственост, за магическите и свръхестествените им способности се разказват какви ли не легенди. Обичаите и икономиката във владенията им не се отличават особено от нравите и стопанството в другите кралства от ранното средновековие, затова пък никой друг престол и ничие потекло не са обвити с ореола на такава загадъчност, както при Меровингите.
Синовете, раждани в династията, не са „коронясвани“. Навършат ли дванайсет години, те автоматично стават крале и управлението просто преминава в ръцете им като тяхно свещено право. Но макар кралят да е върховен суверен на своите владения, той не е длъжен, от него дори не се очаква да си мърси ръцете с такива делнични неща като управлението. Той по-скоро е символ, нещо като цар първосвещеник и ролята му е не да върши нещо, а просто да го има. С други думи, той царува, без да управлява. В това отношение функциите му донякъде наподобяват статута на днешното кралско семейство във Великобритания. С управлението и администрацията е натоварен човек, който няма благородническо потекло, нещо като канцлер с титлата „майордом“. Като цяло по структура управлението на Меровингите наподобява днешните конституционни монархии.
221
Of Tours, Gregory. History of the Francs. B. 5.