Хорът на забравените гласове
- Автор: Коннелли Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хорът на забравените гласове». Краткое содержание книги:
С всяко ново събитие Хари Бош се сблъсква с все по-силна съпротива от страна на полицията. На сцената отново се появяват някогашните му врагове. По пътя си към истината Бош постоянно се пита дали това следствие няма да му бъде последно. Ровенето в миналото може да лекува стари рани — а може да предизвиква и нови, още по-парещи.
Тъкмо в онова, което не бе включено в доклада, Бош видя цепнатината, през която можеше да се е проврял убиецът-Криминалистите бяха отишли един ден след откриване на трупа. И то след като на два пъти грешно бяха определили случая, първо като бягство на малолетна и после като самоубийство. Накрая, когато най-после бяха започнали да разследват убийство, бяха пратили криминалистите просто ей така. Все още не бяха стигнали до идеята, че убиецът може няколко часа да се е крил в гаража или някъде другаде в къщата. Търсенето на пръстови отпечатъци и други улики като косми и нишки така и не беше излязло извън рамките на очевидното.
Бош знаеше, че вече е късно. Бяха минали прекалено много години. В къщата живееше котка, а и кой знае какви вещи от гаражни разпродажби бяха внасяни и изнасяни, след като убиецът се беше крил и чакал там.
Погледът му попадна върху снимките, пръснати на масата, и той се сети за нещо. Спалнята на Ребека си оставаше единственото непокътнато от времето място, като музей с експонати, защитени в почти херметични витрини.
Хари подреди всички снимки на спалнята пред себе си. Нещо в тях го гризеше още от първия път, когато ги беше видял. Все още не можеше да го определи, ала вече усещаше, че е важно. Проучи фотографиите на скрина, нощното шкафче и отворения гардероб. Накрая разгледа леглото.
Замисли се за снимката във вестника и извади втория брой от папката с всички доклади и документи, събрани по време на повторното следствие. Разгъна вестника и се вторачи във фотографията на Еми Уърд, после я сравни с тези отпреди седемнайсет години.
Стаята изглеждаше абсолютно същата, сякаш недокосната от тъгата, излъчваща се от нея като горещина от пещ. След това забеляза една дребна разлика. На снимката в „Дейли Нюз“ леглото грижливо бе оправено и пригладено от Мюриъл. На по-старите снимки леглото пак беше оправено, но наборът излизаше навън от едната страна и се огъваше навътре от другата.
Премести поглед от едната на другата снимка. Усети, че нещо застава на мястото си. Ето какво го бе смущавало! Ето Какво не беше наред!
— Навътре и навън — каза детективът на глас.
Възможно бе наборът да е бил пъхнат навътре от някой, който е пропълзял отдолу. И когато бе изпълзял навън, същият човек можеше да го е отметнал от другата страна.
След като всички бяха заспали.
Бош стана и закрачи нервно. На снимката, направена след отвличането и убийството, леглото очевидно показваше възможността някой да се е вмъкнал и измъкнал отдолу. Убиецът на Ребека можеше да е чакал там, докато момичето заспи.
— Навътре и навън — повтори Хари.
Продължи да анализира идеята си. Знаеше, че от къщата не са взети важни отпечатъци. Но бяха проверени само очевидните повърхности. Това не означаваше непременно, че убиецът е носил ръкавици. Означаваше само, че е проявил достатъчна предвидливост, за да не докосва очевидните места с голи ръце, или че е размазвал отпечатъците при необходимост. Даже при влизането си в къщата да беше носил ръкавици, не можеше ли да ги е свалил, докато е чакал, навярно часове, под леглото?
Струваше си да се провери. Отиде в кухнята, обади се в лабораторията и помоли да го свържат с Радж Пател.
— Какво правиш, Радж?
— Типологизирам веществените доказателства, които събрахме снощи на магистралата.
— Трябва ми най-добрият специалист по пръстови отпечатъци. Искам да се срещнем в Чатсуърт.
— Сега ли?
— Веднага, Радж. По-късно може да остана без работа. Трябва да го направим веднага.
— Какво ще правим?
— Искам да вдигнем едно легло и да проверим под него. Важно е, Радж. Ако открием нещо, то ще ни отведе при убиеца.
Оттатък последва кратко мълчание.
— Аз съм най-добрият специалист по пръстови отпечатъци, Хари — накрая отвърна Пател. — Дай ми адреса.
— Мерси, Радж.
Продиктува му адреса и затвори. Забарабани с пръсти по плота. Питаше се дали да се обади на Киз Райдър. На тръгване от Паркър Сентър партньорката му бе адски потисната. Единственото й желание било да се прибере вкъщи и да поспи, така му каза. Трябваше ли пак да я събуди? Знаеше, че не това всъщност е въпросът. Знаеше, че въпросът е дали трябва да изчака и да види дали под леглото има нещо, преди да разбуди надеждите й.
Реши да го отложи, докато може дай съобщи нещо по-солидно. Вместо това вдигна слушалката, събуди Мюриъл Верлорън и я предупреди за предстоящото си посещение.
36
Бош закъсня за съвещанието в „Пасифик“ заради трафика, който идваше от Долината. Всички седяха в изолирания сектор в дъното на ресторанта. Пред повечето вече имаше чинии с храна.