Хорът на забравените гласове
- Автор: Коннелли Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хорът на забравените гласове». Краткое содержание книги:
С всяко ново събитие Хари Бош се сблъсква с все по-силна съпротива от страна на полицията. На сцената отново се появяват някогашните му врагове. По пътя си към истината Бош постоянно се пита дали това следствие няма да му бъде последно. Ровенето в миналото може да лекува стари рани — а може да предизвиква и нови, още по-парещи.
— Всички разпечатки са тук — каза Робинсън. — Най-натоварен беше телефонният пост в сервиза. Всякакви служебни разговори.
— Добре. Хари, Киз, искате ли разпечатките? — попита Прат.
Райдър хвърли поглед към Бош, после се обърна към началника.
— Щом Хари иска така. Днес явно му е ден.
Сякаш по даден знак, мобилният телефон на Бош иззвъня и той погледна дисплея. Обаждаше се Радж Пател.
— Ей сега ще видим какъв е денят — подхвърли и отвори мобифона.
Пател започна с това, че имал една добра и една лоша новина.
— Добрата новина е, че все още пазим отпечатъците от къщата в архива. Отпечатъците, които взехме сутринта, не отговарят на нито един от тях. Открил си нещо ново, Хари. Може да е твоят убиец.
Това означаваше, че пръстовите отпечатъци на семейство Верлорън и хората, които бяха имали основателна причина за присъствие в къщата, все още се съхраняват в архива на лабораторията. Нито един от тях не съответстват на отпечатъците от пръсти и длан, свалени същата сутрин под леглото на Ребека Верлорън. Естествено новооткритите отпечатъци не можеха да се датират и можеше да са оставени още от човека, монтирал леглото. Ала изглеждаше малко вероятно — бяха свалени от долната страна на дъската. Онзи, който ги бе оставил, най-вероятно беше лежал отдолу.
— А лошата новина? — попита Бош.
— Току-що ги пуснах през калифорнийската система. Няма съвпадения.
— Ами ФБР?
— Това идва после, обаче няма да е толкова бързо. Трябва да ги обработят. Ще ги пратя с искане за приоритетност, но нали знаеш как е.
— Знам, Радж. Съобщи ми, когато узнаеш, и ти благодаря за усилията.
Бош затвори. Обзе го внезапно униние — и му пролича. Виждаше, че другите са се досетили какво се е случило.
— Няма съответствие в база данните на правосъдното министерство. Щял да провери в системата на бюрото, обаче това щяло да отнеме време.
— Мамка му! — изруга Ренър.
— Като става дума за Радж Пател, брат му е насрочил аутопсията за два часа — каза Прат. — Искам една група от нас да присъства. Кой ще я поеме?
Ренър неохотно вдигна ръка от името на двамата с Роблето. Лека задача, ако човек не се смущава от такива неща.
Прат разпусна съвещанието, след като възложи на Робинсън и Норд сервиза и разпитите на хората, които бяха работили с Маки. Марсия и Джексън щяха да подготвят следственото дело. Те продължаваха да са водещи следователи и щяха да координират действията от стая 503.
Прат погледна сметката, раздели я на девет и каза на всички да дадат по десетачка. Това означаваше, че Бош трябва да се включи в плащането, без да е изпил дори чаша кафе, но той не възрази. Такава бе цената на закъсняването. Пък и нали той беше човекът, забъркал всички в това.
Бош се обърна към Райдър и я попита:
— Сама ли дойде, или някой те докара?
— Ейбъл ме докара.
— Искаш ли да се приберем заедно?
— Естествено.
Докато чакаха момчето да докара колата, тя му демонстрира обидата си — с мълчание зяпаше големия пластмасов надпис на ресторанта. Под мишница стискаше папката с телефонните разпечатки.
Накрая колата дойде и се качиха. Преди да потегли, Бош се обърна и я погледна.
— Добре, кажи го.
— Какво да кажа?
— Каквото искаш, стига да ти олекне.
— Трябваше да ми се обадиш, Хари, нищо повече.
— Виж, Киз, вчера ти се обадих и ти ме сряза. Просто не исках да се повтори.
— Вчера беше друго и ти го знаеш. Обади ми се, защото се беше развълнувал от нещо. Днес си вървял по следи. Трябваше да съм с теб. А научих чак когато дойде тук и разказа на всички. Направи ме за срам. Много ти благодаря.
Бош разкаяно кимна.
— Виж, за това си права. Извинявай. Трябваше да ти се обадя, преди да дойда тук. Просто забравих. Знаех, че закъснявам, затова бях стиснал волана с две ръце и просто се опитвах да дойда колкото се може по-скоро.
Киз не отговори и накрая той попита:
— Може ли вече да продължим да работим по случая?
Тя сви рамене и Хари включи на първа. На път за Паркър Сентър се опита дай изложи всички подробности, които не беше споменал по време на съвещанието. Разказа й за посещението на Маклелан в дома му и как това го довело до откриването на отпечатъците под леглото.
След двайсет минути бяха в своята ниша в стая 503 й Бош най-после си взе чаша кафе. Седнаха един срещу друг и заразглеждаха телефонните разпечатки.
Хари се съсредоточи върху сведенията за разговорите, проведени от сервиза. Списъкът се състоеше най-малко от двеста точки: входящи и изходящи обаждания от двата телефонни поста, обхващащи времето от шест сутринта, когато бе започнало подслушването, до четири следобед, когато Маки беше дошъл на работа и Ренър и Роблето бяха застъпили в аудиоцентъра.